Лозата се напада от няколко вида акари. През последните години лозята в цялата страна са силно нападнати и борбата с тях трябва да се води системно в продължение на няколко години. Най-широко разпространение има жълтият лозов акар и червеният овощен акар. Лозовите акари са малки, почти невидими с просто око паячета.
Те презимуват като възрастно под пукнатините на старата кора на стъблото, кордоните и рамената на лозата в групи от 50-150 броя и повече. През годината те развиват по няколко поколения (6-8). Женските акари снасят от 40 до 150 яйца, които едва се виждат с просто око. След 7-8 дни от тях се излюпват личинки и за 12-15 дни те се превръщат във възрастни форми. Намират се от долната страна на листата. Освен от листата акарите смучат сок и от леторастите, мустаците, ресите, от чепките на гроздовете и зелените зърна. На мястото, откъдето смучат сок, те оставят черни точици.
Кората на нападнатия летораст потъмнява и се напуква плитко. Силно нападнатите леторасти стават крехки, чупливи и може да загинат, а по-слабо нападнатите изостават в развитието си и добиват закържевял вид. Върху зърната се образуват коркови петна и те добиват мръсен вид. Нападнатите реси силно изресяват, а може и да изсъхнат. Чепките на гроздовете, както и дръжките им остават крехки, с мръснозелен цвят и лесно се чупят. От горната страна на листата отначало се появяват жълти точки, които постепенно се сливат и образуват по-малки или по-големи петна. При белите сортове тези петна имат светлокафяв цвят, а при червените - кафявочервеникав. При силно намножаване на акарите броят на петната се увеличава върху листа и главно в продължение на жилките на листата. По-късно в зависимост от повредата една част от петурата на листа се продупчва или целите листа придобиват мръсножълт или червен цвят, след което опадват.
При силно нападение на току-що развитите леторасти на лозата, достигнали 5-10 см, те могат да изсъхнат и опадват. Акарите нападат всички сортове, като проявяват известно предпочитание към мискетовите и сортовете, на които листата са по-силно окосмени от долната страна. Ако не се води борба с акарите, лозите силно закържевяват, придобиват втръничен вид, леторастите им не узряват добре и лесно измръзват. Лозите плодоносят слабо и гроздето им е със силно напетнена кожица. Борбата с акарите е сравнително трудна и продължителна. За целта се използват механически и химически средства. Почистването и изгарянето на старата напукана кора от стъблото и рамената през есента след листопада или пролетта, под която зимуват акарите, ограничава до известна степен намножаването им.
Акарите имат и свои неприятели - хищни акари, които ги унищожават, златоочица, калинки, дървеници, трипси и други видове. За да бъдат те запазени, се препоръчва лозите да не се пръскат с тотални химически средства. Има много химически средства за борба с акарите, но не винаги се внасят в страната и могат да се намерят в магазините. Това са неурон 0,05 на сто (на 100 л вода 30 до 50 г), омит 57 ЕК - 0,1 на сто, милбол - 18,5 ЕК, 0,2 на сто, аполо - 0,15 на сто, келтан - 0,2 на сто, и др.
При липса на посочените препарати лозите може да се прашат със сяра на прах в количество 2 кг на декар. Добре е сярата да се смесва с дървесна пепел в съотношение 2:1 (на две части сяра една част пресята дървесна пепел). Много добри резултати се получават при третиране със сероваров разтвор, но сега той не се произвежда, макар че може да се произведе и при домашни условия със сяра и вар. Борбата с акарите може да се води през есента и пролетта. През есента пръскането се прави след листопада. Стъблата и кордоните се напръскват обилно, така че разтворът да попадне в пукнатините на кората, където са се скрили акарите.
През пролетта също може да се извърши ранно пръскане. Най-ефикасно е пръскането, когато започне развитието на лозите при напъпването и достигането на леторастите 10-15 см. През този период акарите са излезли от своите скривалища, нападнали са развитите пъпки и леторасти масово и унищожаването им е най-ефикасно. По-късно те се разселват по цялата лоза и унищожаването им е по-трудно. Второто пръскане се прави 10-15 дни след първото. Когато това пръскане съвпада с пръскането против маната, то може да се комбинира с тези препарати. По-късните пръскания не са много ефикасни. Най-благоприятните условия за размножаването на акарите е температура 29-31 градуса С при относителна влажност 35-55 на сто. По-високата влажност на въздуха и повишаването на температурата над 35 градуса С потиска тяхното размножаване. Акарите са устойчиви на ниски зимни температури и могат да презимуват при минус 28 градуса С.
