България разполага с изключителен План за възстановане и устойчивост, в който близо 60% от финансирането е свръзано със зелени проекти. С тези думи председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се обърна към правителството и българската общественост при официалното представяне в София на оценката на ЕК за плана, финансиран по линия на инструмента NextGenerationEU.
Заедно с премиера Кирил Петков председателят на ЕК дадe подробности по основните параметри на документа, който по същество е сериозна финансова подкрепа за страната в условията на криза.
„България получава 6,3 млрд. евро от бюджета на ЕС и националния бюджет, съставляващи около 10% от Брутния вътрешен продукт на страната”, припомни председателят на ЕК. Заедно със съучастието на частния бизнес се очаква до 2026 г. в икономиката да се влеят над 20 млрд. лева. „За да компенсираме забавянето в подготовката на този план, кабинетът е направил строг график за изпълнение на реформите, по които започва работа още от днес и които трябва да изпълним”, подчерта премиерът Петков. Заедно с финансовия министър Асен Василев са обсъждали и конкретните планове, така че да не изостанем, а страната ни да усвои този жизнено важен за икономиката ни ресурс, като използваме необходимото финансиране и от националния бюджет. Според премиера, още в края на август страната ни би могла да получи първите траншове от ЕС.
На извънредна пресконференция вчера финансовият министър припомни, че общата стойност на подкрепата е 13 520 565 000 лева, от които националното съфинансиране е в размер на 2 123 705 000 лева.
Част от необходимите реформи вече са стартирали, затова и някои от проектите могат да започнат още от днес, с връчването на оценката. В бюджета за тази година са предвидени 4 млрд. лв. за стартиране изпълнението на заложените в ПВУ проекти.
Във връзка с активирането на инфлационните процеси и последиците от войната в Украйна се разработва пакет от антикризисни мерки преди актуализацията на бюджета, за да могат българските домакинства и фирми да се справят с непредвидените предизвикателства, заяви Асен Василев. За подкрепа на бизнеса до момента са изплатени 3% от БВП, което е в размер на около 4 млрд. лв.
Около 12,26 млрд. лв. е финансирането от грантове по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС. Срещу това са заложени 57 инвестиции и 47 реформи в 12 сфери. Планът полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката, като в него бяха засилени мерките по отношение на зеления преход, които вече съставляват над 53% от общите предвидени разходи, и на дигитализацията, където ще бъдат насочени над 23% от средствата. Най-съществените подобрения на Плана в резултат на коментарите на ЕК и с оглед съответствието му с изискванията на Регламент (ЕС) 2021/241 бяха направени в компонентите „Нисковъглеродна икономика“ и „Транспортна свързаност“. Промените бяха представени на обществени обсъждания през февруари 2022 г., пред Народното събрание през март 2022 г. и публикувани на страницата на nextgeneration.bg също през март 2022 г.
Сред основните промени вследствие на дискусии с ЕК в рамките на тяхната оценка са:
Премахването на ангажименти в рамките на Плана за затваряне и изваждане от експлоатация на общо 1.4 GW въглищни мощности. На мястото на този ангажимент беше намерено решение да се постигне зеленият преход без ангажименти за затваряне на въглищни мощности, а чрез ускоряване на изграждането на нови евтини възобновяеми източници и приемането на нови реформи за улесняването на тяхното изграждане, съхранението на евтина енергия за използване в пиковите часове, и пълноценно използване на въглищните мощности, когато те са необходими. За целта ще се изгради нов механизъм, който да следи за плавното намаляване на емисиите в сектора на производство на електроенергия с 40% през 2025 г. спрямо нивата от 2019 г.;
Отпадане на изграждането на парогазова централа и свързаните с нея газопроводи с оглед избягването на зависимост от външни енергийни източници. Вместо използването на газови мощности като „преходно гориво“, постигането на зеления преход се предвижда да се постигне чрез инфраструктура за съхранение на енергия с обща мощност 6000 MWh с цел отдаване на съхранена евтина енергия в пиковите часове и осигуряване на необходимото балансиране на възобновяеми мощности. Предвидено е също така увеличаване на финансирането на геофизични проучвания в 6 региона за геотермална енергия, както и изграждането на пилотна геотермална централа, с цел развиване на нови базови мощности на базата на местни ресурси;
В компонента „Транспортна свързаност“ ЕК системно постави въпроса за по-ясен фокус върху устойчивостта на транспортния сектор. Актуализираната версия на Плана постига това чрез замяната на проекти с нови, които поставят ясен фокус върху ЖП транспорта. Те включват закупуване на влаков състав за крайградски и междуградски железници (общо 62 влака) за големи райони като София и Пловдив, оборудвани с ERTMS. Допълнително се засилва фокусът върху дигитализацията на ЖП транспорта чрез внедряване на европейската система за управление по линията Русе-Каспичан, оборудването на влаковете с ETCS ниво 2 и изграждането на първия интермодален терминал в Северна България. Засилват се и мерките, свързани с е-мобилността;
Засилване на реформите в компонента „Бизнес среда“, включително във връзка с реформата на антикорупционната комисия и финализиране на други реформи, свързани с антикорупция, реформи в държавните предприятия и прането на пари;
Засилване на фокуса върху изграждането на широколентовия интернет в периферни райони и общински центрове в компонента „Цифрова свързаност“, доизграждане на ТЕТРА системата за комуникация при кризи и дигитализацията на Български пощи във връзка с предлагането на административни услуги на едно гише;
Поставяне на акцент върху реформата на системата на 112, разширяване на проекта за спешна медицинска помощ по въздух с допълваща инфраструктура и въвеждане на по-ясни критерии за закупуването на медицинска апаратура в компонента „Здравеопазване“;
Увеличаване на общия ресурс на подкрепата за бизнеса в компонента „Интелигентна индустрия“ чрез включването на допълнителни финансови инструменти и постигане на съгласие по механизма за подкрепа за индустриални паркове и зони;
Постигане на финална договореност по реформата за гарантирания минимален доход и други мерки в компонент „Социално включване“.
