Войната между двата световни гиганта в износа на селскостопанска продукция Украйна и Русия е с потенциал да пренареди баланса между силите на световните пазари. Ето защо експертите на Световната организация на ООН по прехраната и земеделието (ФАО) пресметнаха отражението от спрения износ и затрудненията със засяването на новите реколти върху световните пазари.
През 2021 г. двете държави са в топ 3 на световните износители на пшеница, царевица, рапица, слънчоглед и слънчогледово олио, а Русия е най-големият доставчик на азотни торове, вторият по ранг износител на калиеви торове и заема трето място в света по износ на фосфорни торове.
Спирането на търговията в условията на война обаче създава сериозни рискове за недостиг на основни селскостопански стоки на световните пазари, както и за значително увеличение на цените на храните в световен мащаб.
Преди конфликта ФАО очакваше износът на пшеница от Украйна само от март до юни 2022 г. да възлезе на 6 млн. тона, а от Руската федерация да бъдат доставени 8 млн. т. Затварянето на пристанища в Украйна и икономическите санкции за Русия обаче поставят под въпрос осъществяването на тези прогнози. Украйна вече обяви, че ще въведе лицензии за износ на различни стоки, включително пшеница и царевица, въпреки че според експертите тази мярка може да се окаже формална заради блокирането на износа през пристанищата.
В същото време Европейският съюз и Индия се опитат да увеличат своя износ на пшеница - те, както и останалите държави производителки не могат да задоволят търсенето, което Украйна и Русия покриваха на международните борси. Складовите наличности в Канада и САЩ са на ниски нива вследствие на намалените реколти през 2021/22. Прогнозите за доставки на културата не са оптимистични и по отношение на друг голям производител – Аржентина, където правителството се бори с високата инфлация. Австралия пък е достигнала вече максималния лимит на възможностите си за износ. Тези фактори вече накараха държави в различни части на света да приложат мерки за намаляване или спиране на износа, за да подсигурят местното потребление, както и да се справят с местната инфлация. Тази тенденция ще се задълбочи в бъдеще, според експертите.
Сив сектор със зърно в България
Най-засегнати от създадения недостиг на пшеница ще бъдат държави като Египет, Турция, Бангладеш и Иран, 60 процента от чийто внос през периода 2016/17 – 2020/21 г. идва от Украйна и Русия. През втората половина на пазарната 2021/22 г. Египет е внесла 6,6 млн. тона пшеница, Турция е закупила 4 млн. тона, Бангладеш е поръчала 3,7 млн. тона, а Иран – 1,7 млн. тона. Над половината от вноса на Ливан, Тунис, Йемен, Либия и Пакистан също идва от двете северноевропейски държави.
Преди конфликта ФАО очакваше Украйна да изнесе около 14 млн. тона царевица до края на пазарната 2021/22 г., а от Русия очакваното количество беше 2,5 млн. тона. В новите условия на война обаче такива количества няма да получат пазарна реализация. На глобалния пазар за царевица Русия няма голям дял, но с дял от 18% Украйна е третият по значение световен износител на културата.
От началото на текущия пазарен сезон Китай и Европейският съюз са най-големите клиенти за украинска царевица, следвани от Египет и Турция, 1/3 от чийто внос идва от източноевропейската държава. Вносът на царевица в Китай през втората половина на пазарната 2021/22 г. възлиза на 11,5 млн. тона, в ЕС е 3,7 млн. тона, в Египет 4,6 млн. тона, а в Турция 1,6 млн. тона. В новите условия след началото на войната се очаква Аржентина и САЩ да опитат да компенсират липсите на световния пазар за културата, но това не е възможно в пълна степен.
Освен това високите цени биха могли да накарат някои вносители да заменят царевицата с по-евтини алтернативи за изхранване на животните. Това от своя страна може да доведе до свиване на глобалната търговия с царевица през 2021/22 г.
ФАО намалява очакванията си също за износа на кюспе вследствие на конфликта в Украйна. Преди войната очакванията бяха за износ на 6,6 млн. тона от Украйна и 3,7 млн. тона от Русия. Според ФАО, между 30% и 40% от тези количества вече са изнесени от октомври 2021 г. до февруари 2022 г., което би означавало, че до края на пазарната година от двете страни остава да бъдат изнесени съответно 3,7 млн. тона и 2,6 млн. тона кюспе. Твърде вероятно е тези прогнози да не бъдат изпълнени заради намалените производствени мощности, логистичните затруднения и въведените през март лицензии за износ от Украйна, а в случая на Русия действат и финансови санкции върху износа.
В глобален мащаб най-силно зависими от украинското и руското кюспе са на първо място ЕС, следван от Китай, Иран, както и Турция. Изчисленията на ФАО показват, че общото търсене на стоката от тези държави ще възлезе на 5,3 млн. тона в периода от март до септември 2022 г. Ограничаването на доставките заради войната ще стимулира скок на цените за други растителни масла като палмовото, соевото и рапичното. Световните пазари вече реагираха на конфликта и цената на кюспето от Аржентина, която е третият по значение износител в света, бележи възходяща тенденция от края на месец февруари насам. Същата тенденция следва и цената на палмовото масло.
Украйна е третият по големина световен износител на рапица и рапично олио, но нейното влияние на този пазар е по-ограничено в сравнение с останалите продукти. Възможности за алтернативни доставки са налични от Канада и Австралия. Експертите на ФАО отбелязват, че още преди началото на военния конфликт Украйна е изпълнила своята програма за износ на рапица и рапично олио за пазарната 2021/22 година. Поради това не се очакват непосредствени сътресения на този пазар в глобален мащаб. Под въпрос остава обаче пазарната 2022/23 г. Заради санкциите, наложени на Русия, несигурност има по отношение на доставките на рапично олио, които съставляват около 10% от световния пазар.
Два сценария за очаквания шок на пазарите
Експертите на ФАО предлагат два възможни сценария за развитието на световните цени на селскостопанските култури. При първия, умерен сценарий не се очаква голям шок на цените, ако износът на пшеница и царевица от Украйна и Русия намалее с 10 млн. тона за всяка страна, а износът на царевица спадне с 2,5 млн. тона и експортът на рапица и рапично олио бъде ограничен с 1,5 млн. тона. Вторият сценарий разглежда вариант за сериозен шок на цените –при намаление с 25 млн. тона на общия износ на пшеница и царевица от двете държави, както и намаление с 5 млн. тона на доставките на царевица и спад с 3 млн. тона на износа на рапица и рапично олио.
През пазарната 2022/2023 г. ФАО очаква с 13% по-скъпи торове в сравнение с вече повишеното базово ниво на производствените ресурси, произтичащи от по-високата цена на суровия петрол, но също и от по-високите цени на реколтата. Това увеличение ще повлияе на производствените разходи за вегетационния сезон 2022/23.
При умерено силен шок за световните пазари обемът на световната търговия с пшеница ще се свие с 8 млн. тона, тъй като само допълнителни 2 млн. тона биха били доставени от алтернативни износители. За царевицата намалението на световната търговия ще възлезе на 7 млн. тона. При по-тежък шок за световните пазари обемът на търговията ще падне с 16 млн. тона за пшеницата и с 12 млн. тона за царевицата.
В сравнение с вече повишените им базови стойности цените на пшеницата биха се увеличили с 8,7% при умерен сценарий и с 21,5% при тежък шок. За царевицата увеличението ще бъде в размер на 8,2% в умерения сценарий и с 19,5% - в тежкия сценарий. Цените на другите едри зърнени култури биха се повишили със 7% до 19,9%, а за останалите маслодайни култури с 10,5% до 17,9%.
Пазарните въздействия ще се усетят и в други сектори. Например, намаляването на наличностите за износ на маслодайни семена, главно слънчоглед би повишило цените на другите семена от маслодайни култури. Намаляването на наличността на фуражна пшеница и царевица би увеличило цените на фуражните продукти. Комбинираният ефект от тези фактори ще бъде повишаване на цените на добитъка, като най-силно засегнати ще бъдат птицевъдният и свиневъдният сектори поради голямата зависимост от фуражи.
В средносрочен план до 2026/27 г. експертите на ФАО очакват поскъпване с 25% на торовете за износ. Цената на пшеницата ще се повиши с 10% спрямо нивото преди войната при умерен сценарий и с 19% при тежък шок на пазарите. По същия начин прогнозната цена на царевицата ще бъде 8,5% при умерен сценарий и 14% над базовата през 2026/27 г. при тежък скок в цената.
Цените на животните биха били с 3% до 6% над базовите нива през 2026/27 г. при умерен сценарий и между 5% и 10% при тежък шок на пазарите.
Заради военния конфликт и невъзможността да се поддържа високо ниво на биосигурност в стопанствата експертите очакват нови огнища с африканска чума по свинете (АЧС) както в Украйна, така и в Русия. А това се очертава като още един сериозен проблем пред селското стопанство в бъдеще.
Лилия Александрова
