Днес Европейският парламент ще излезе с резолюция по пакета със средносрочни мерки за подобряване на световната продоволствена сигурност и подкрепа на земеделските производители и потребителите в ЕС, който Еврокомисията ще предостави заради нарастващите цени на храните и разходите за суровини като енергия и торове и др.
Към този момент запасите с храни в ЕС не е застрашено, тъй като континентът до голяма степен сам произвежда много селскостопански продукти. Нашият селскостопански сектор обаче е нетен вносител на специфични продукти като например фуражни протеини.
Програмата на ЕС за спешна подкрепа в размер на 330 млн. евро за Украйна ще спомогне за осигуряване на достъпа до основни стоки и услуги, както и за защита на населението. Целта е да помогне за облекчаване на страданията на украинците, като осигури достъп до основни стоки и услуги, както и тяхната защита. Други важни цели ще бъдат възстановяването на гражданската инфраструктура с малък мащаб, стратегическото планиране и гарантирането на енергийната сигурност.
Комисията ще осигури редовно наблюдение и анализ на цените на храните и продоволствената несигурност и ще продължи ангажимента си в международните и многостранните органи (ФАО, СТО, Г-7, Г-20) за координиране на политиките. Освен това ЕС увеличи хуманитарната помощ за регионите и населението, които са най-силно засегнати от продоволствената несигурност.
В програмата за международно сътрудничество за периода 2021—2027 г. ЕС ще работи за развитието на устойчивостта на продоволствените системи с около 70 държави партньори. Освен това на срещата на върха в Токио, посветена на темата за изхранването на населението с оглед на растежа през декември 2021 г., ЕС и неговите държави членки се ангажираха да продължат да се борят с недохранването, поемайки значителен ангажимент в размер на 4,3 милиарда евро, включително най-малко 2,5 милиарда евро от ЕС за международно сътрудничество с цели в областта на изхранването в периода 2021—2024 г.
ЕС ще продължи твърдо да се застъпва както за избягване на експортните ограничения и забраните за износ на храни, така и за добре функциониращ единен пазар.
Като последващо действие след срещата на високо равнище на ООН по въпросите на продоволствените системи през 2021 г. Комисията ще участва в осем коалиции, всичките насочени към трансформация на продоволствената система, стабилност и устойчив растеж на производителността.
Подкрепа на земеделските производители и потребителите в ЕС
За да се подобри достъпността на храните, държавите членки може също така да прилагат намалени ставки на данъка върху добавената стойност и да насърчават икономическите оператори да задържат цените на дребно. Държавите членки може също така да теглят средства от фондовете на ЕС като например Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (ФЕПНЛ), който подкрепя действията на държавите от ЕС за предоставяне на храни и/или основно материално подпомагане на най-уязвимите лица.
Коментар от евродепутата Атидже Алиева
Новосъздаденият Европейски механизъм за готовност и реакция при кризи в областта на продоволствената сигурност (EFSCM), който обединява европейски и национални администрации и частни участници по цялата верига за доставки, ще извърши задълбочено набелязване на рисковете и уязвимостта на веригата за доставки на храни в ЕС, последвано от препоръки и подходящи мерки за смекчаване на последиците.
Ето и конкретните мерки за фермерите в ЕС, насочени за изпълнение на ролята на Общността като световен доставчик на храни.
* Пакет от мерки за подкрепа в размер на 500 млн. евро, включително чрез използване на резерва за кризи, за подкрепа на производителите, които са най-силно засегнати от сериозните последици от войната в Украйна. Въз основа на това държавите членки биха могли да предоставят допълнителна финансова подкрепа на земеделските производители, за да допринесат за световната продоволствена сигурност или да се справят със сътресенията на пазара, дължащи се на повишените разходи за суровини или на търговските ограничения. Следва да се даде приоритет на подпомагането на земеделските производители, които прилагат устойчиви практики, като същевременно се гарантира, че мерките са насочени към секторите и земеделските производители, които са най-силно засегнати от кризата;
* Повече аванси по директните плащания, както и мерки за развитие на селските райони, свързани с площ и животни, за земеделските производители, считано от 16 октомври 2022 г.;
* Пазарни предпазни мерки в подкрепа на пазара на свинско месо с оглед на особено трудното положение на сектора;
* Извънредна и временна дерогация, за да се позволи производството на култури за храни и фуражи върху земя под угар, като същевременно се запази пълният размер на плащането за екологизиране за земеделските производители. Това ще увеличи производствения капацитет на ЕС въпреки ограничената наличност на плодородни земи;
* Специфичните временни възможности за гъвкавост по отношение на съществуващите изисквания за внос на фуражи ще допринесат за облекчаване на натиска върху пазара на фуражи.
Еврокомисията предложи нова самостоятелна временна рамка за действие при кризи, която обхваща и земеделските стопани, производителите на торове и сектора на рибарството. Тя дава възможност за държавни помощи за земеделските производители, засегнати от значителното увеличение на разходите за суровини. Цените и доставките на торове за земеделските производители ще бъдат наблюдавани, за да се гарантира, че не са застрашени перспективите за реколтата в ЕС.
Комисията също така предлага държавите членки ежемесечно да съобщават данни за частните запаси от стоки, които са от основно значение за храни и фуражи, за да има своевременен и точен преглед на тяхната наличност.
Продоволствената устойчивост е неразделна част от продоволствената сигурност. При извършване на необходимите преходи, определени в стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие, Комисията ще гарантира, че общата производителност на селското стопанство на ЕС не е застрашена. Това означава по-голямо използване на иновациите, за да се допринесе за устойчиво увеличаване на добивите, като например прецизно селско стопанство, нови геномни техники, подобрено управление на хранителните вещества, интегрирано управление на вредителите, биологични алтернативи на химическите пестициди и др.
Повече от всякога е необходимо да се повиши стабилността чрез намаляване на зависимостта на европейското селско стопанство от енергия и от внос на енергоемки продукти и на фуражи. Стабилността изисква диверсифицирани източници на внос и възможности за реализация на пазара чрез стабилна многостранна и двустранна търговска политика. По линия на „Хоризонт Европа“ ще се инвестира в научни изследвания и иновации, за да се замени използването на синтетични торове. По-голямата ефективност при използването на азот, преходът към екологосъобразен амоняк за торовете и оползотворяването на биомасата са сред предложенията, представени от Комисията. В това отношение Комисията призовава държавите членки да използват всички налични инструменти в своите стратегически планове по ОСП за периода 2023—2027 г. Това се отнася например за използването на инструменти за управление на риска, развитието на прецизно селско стопанство или обвързаното с производството подпомагане за насърчаване на протеиновите култури.
