Преди да погледнем към проекта за Стратегически план, който след три седмици трябва да бъде внесен от министерството на земеделието трябва в Европейската комисия, ще припомним някои от основните правила за подкрепа на малките и средни ферми, които би трябвало да бъдат основен приоритет за страната. В тази връзка Синор.бг припомня едни от основните акценти в Регламента на Европейския парламент и на Съвета на ЕС за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на Общата селскостопанска политика (стратегическите планове по ОСП). Ето и някои от основните акценти в този регламент, които би трябвало да намерят подходящо приложение в българския стратегически план за развитие на земеделието.
ПЪРВИ АКЦЕНТ -„В законодателството на Съюза следва да се предвиди, че държавите членки следва да установяват в своите стратегически планове по ОСП каква е минималната площ за получаване на необвързани с производството плащания. Тези изисквания следва да се отнасят до необходимостта да се избегне прекомерната административна тежест, породена от управлението на голям брой плащания на малки суми, и да се гарантира ефективен принос на подпомагането за постигането на целите по ОСП, за които допринасят необвързаните с производството директни плащания.
За да се гарантира минимално равнище на подпомагане на селскостопанските доходи за всички активни земеделски стопани, както и да се постигне съответствие с целта на Договора за осигуряване на справедлив жизнен стандарт на селскостопанската общност, следва да се установи годишно необвързано с производството и основаващо се на площ плащане и този вид интервенция трябва да бъде „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“.
За да се постигне по-голяма справедливост в подпомагането, сумите на плащанията могат да бъдат диференцирани, по групи територии, въз основа на социално-икономически, екологични и/или агрономски условия. С цел да се избегнат неблагоприятни последици за доходите на земеделските стопани, държавите членки могат да изберат да прилагат основното подпомагане на доходите за устойчивост въз основа на правата за получаване на плащане. В този случай стойността на правата за получаване на плащане преди всяко по-нататъшно сближаване следва да бъде пропорционална на тяхната стойност, установена в рамките на схемите за основно плащане съгласно Регламент (ЕС) № 1307/2013, като се отчитат и плащанията за селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда. Държавите членки следва също така да постигнат по-нататъшно сближаване, за да се постигне постепенно пълно сближаване до 2026 г.”
ВТОРИ АКЦЕНТ - С оглед на по-нататъшното подобряване на качеството на изпълнението на ОСП подпомагането на доходите следва да бъде насочено към активните земеделски стопани. С цел осигуряването на общ подход на равнището на ЕС за такова насочване на подпомагането следва да бъде установено рамково определение за „активен земеделски стопанин“, включващо общите елементи. Не следва да се изключват от подпомагането земеделски стопани, които извършват разнородна дейност — тези, които извършват стопанска, но и неселскостопански дейности извън стопанството, тъй като техните многобройни дейности често укрепват социално-икономическата структура на селските райони. При всички случаи рамковото определение следва да допринася за запазване на модела на семейно селско стопанство, съществуващ в Съюза” – с други думи специално внимание трябва да се отдели на всички онези лекари, икономисти, програмисти и др. професии, които наред с основната си дейност имат кошери, или пък са направили малка оранжерия.
ТРЕТИ АКЦЕНТ – „С цел да се осигури съгласуваност между интервенциите под формата на директни плащания и видовете интервенции в областта на развитието на селските райони при постигане на целта за улесняване на стопанското развитие в селските райони, на равнището на Съюза следва да се установи рамково определение за „нов земеделски стопанин“ с общи елементи.
Тъй като много селски райони в ЕС страдат от структурни проблеми, като например липса на привлекателни възможности за заетост, недостиг на умения, недостатъчни инвестиции за широколентови мрежи и свързаност, инфраструктура и основни услуги, както и отлив на млади хора, от основно значение е да се укрепи социално-икономическата структура на тези райони, в съответствие с Декларацията от Корк 2.0., по-специално посредством създаването на работни места и приемственост между поколенията, като работните места и растежът, заложени от Комисията, достигнат до селските райони, чрез насърчаване на социалното приобщаване, подпомагането за младите хора, по-голямото участие на жените в икономиката в селските райони, приемствеността между поколенията и развитието на „интелигентни селища“ в селските райони на Европейския съюз.
ЧЕТВЪРТИ АКЦЕНТ - С цел стабилизиране и диверсификация на икономиката в селските райони следва да се подпомага развитието, създаването и запазването на намиращите се там неселскостопански предприятия. Както е посочено в съобщението относно „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“, новите вериги на стойността в селските райони в такива области би могло да са възобновяема енергия, нововъзникваща биоикономика, кръгова икономика и екотуризъм. Всички те могат да предложат добър потенциал за растеж и заетост в селските райони, като същевременно се опазват природните ресурси. В този контекст финансовите инструменти могат да играят ключова роля за осигуряване на достъп до финансиране и за укрепване на капацитета за растеж на стопанствата и предприятията. В селските райони са налице възможности за заетост за законно пребиваващи граждани на трети страни, което насърчава тяхната социална и икономическа интеграция в рамките, по-специално, на стратегиите за местно развитие под ръководството на общностите.
ПЕТИ АКЦЕНТ - Рамката от стандарти за ДЗЕС (добри земеделски и екологични стандарти) има за цел да допринесе за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптация към него, преодоляване на предизвикателствата, свързани с водата, защитата и качеството на почвата и защитата и качеството на биологичното разнообразие. Рамката трябва да бъде подобрена, за да се отчетат по-специално практиките, установени до 2020 г. в рамките на екологизирането на директните плащания, смекчаването на последиците от изменението на климата и необходимостта да се подобри устойчивостта на земеделските стопанства. Безспорно е, че доброто земеделско и екологично състояние на земята допринася за постигането на множество цели. С оглед прилагането на рамката държавите членки следва да определят национален стандарт за всеки от стандартите, установени на равнището на Съюза, като се вземат предвид специфичните характеристики на съответните площи, включително почвено-климатичните условия, съществуващите условия в стопанствата, агрономските характеристики на различните производства, разликите между едногодишните култури, трайните насаждения и други специализирани производства, използването на земята, сеитбооборота, местните и традиционните селскостопански практики и структурата на земеделските стопанства. Държавите членки могат да определят и еквивалентни практики или схеми за сертифициране с равностойна или по-голяма полза за климата и за околната среда в сравнение с една или няколко от практиките по отношение на ДЗЕС.
ШЕСТИ АКЦЕНТ - По отношение на „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“, в контекста на засилена пазарна ориентация на ОСП експозицията към рисковете на пазара, търговските споразумения с трети държави, изменението на климата и свързаните с него все по-чести и сериозни екстремни метеорологични условия, както и санитарните и фитосанитарните кризи, може да доведат до рискове от нестабилност на цените и нарастващ натиск върху доходите. Дисбалансите в хранителната верига, постигани основно в ущърб на първичния сектор, който е най-слабото звено, засягат отрицателно и доходите на производителите. И въпреки че земеделските стопани носят в крайна сметка носят отговорност за определяне на собствените си стопански стратегии, следва да се създаде надеждна рамка, за да се осигури подходящо управление на риска. За тази цел държавите членки и земеделските стопани могат да създадат платформа на равнището на Съюза за управление на риска за изграждане на капацитет, за да се предоставят на земеделските стопани подходящи финансови инструменти за инвестиции и достъп до оборотен капитал, обучение, трансфер на знания и консултации.
