Първата среща между представителите на браншовите организации в агросектора с парламентарната Комисия по земеделие, храни и гори в парламента очерта доста неясноти в диалога между администрация и фермери, воден досега при подготовката на Националния стратегически план за развитие на земеделието през следващия програмен период 2023 – 2027 година.
Ще припомним, че 9-те варианта за налагане на тавани върху директните плащания плюс анализ за пренасочване на акумулираните средства към преразпределителното плащани и към Втори стълб от ОСП бяха подготвени през декември миналата година от служебния кабинет. На последното заседание на Тематичната работна група (ТРГ), проведено в средата на януари, беше изработен и десети вариант, който очевидно е бил крайно неаргументиран от администрацията, след като на вчерашната среща в парламента нито един от присъстващите земеделци и експерти не пожелаха да го коментират.
Участниците с неодобрение посочиха колко неясноти са срещнали в представените досега варианти за прилагане на таваните. Въпроси има и по дефинициите, свързани с изчисленията на доходи, работна заплата и др. По думите на Костадин Костадинов от Националната асоциация на зърнопроизводиелите (НАЗ), голяма част от изчисленията и бюджетите по отделните направления все още не са представени от агроминистерството. Затова техният подсектор, който ще бъде най-силно засегнат от таваните, няма как да се ориентира по въпроса как и къде ще бъде пренасочен спестеният ресурс – все пак идеята е за подкрепа на уязвимите подсектори.
Промени в наредбите за подпомагане на животновъдите през 2022 г.
Подобно становище изразиха розопреработватели и представители на асоциацията на етерично-маслените култури, които ясно посочиха, че при тези 9 варианта не виждат смисъл изобщо от налагане на тавани. „Единственият смисъл от налагането на тавани е, ако бъдат акумулирани 1 млрд. евро и тези средства се прехвърлят към Втория стълб, като се използват основно за поливно земеделие и за обезщетения на земеделците в планинските райони. Само тогава бих подкрепил тавани”, посочи Христо Николов от Сдружение „Българската розово масло”. А Гергана Андреева от етеричната асоциация допълни, че „няма нужда от тавани, защото на този етап не е ясно дали рационално ще бъдат използавни акумулираните от тях средства”.
Юлия Коюнджийска от Обединени български животновъди пък посочи, че членовете на тяхното сдружение изобщо не попадат в условията за преразпределителното плащане като размер на декарите, около чиито варианти за подпомагане на този етап са се обединили участниците в ТРГ. Колегата й от Националната асоциация на овцевъдите и козевъдите Симеон Караколев припомни, че за последните 10-15 години европодпомагането е отворило огромна бездна. Овцевъдите са за тавани от 100 хил. евро, но и за по-висок праг за преразпределително плащане – от 500 вместо 300 декара, каквито са досега очертаните становища.
Тодор Джиков от Националната асоциация на картофопроизводителите също изрази мнението, че „налагането на таваните само по себе си не е панацеята, за да положим нови основи на счупеното ни грохнало земеделие”. Той припомни, че секторът е очаквал от властта законодателни и нормативни промени, които да регламентират условия за ефективен контрол върху търговията и вноса, да има адекватното обезщетение на земеделците при природни катаклизми, да има стимули за осигуряване на работна ръка в земеделието и куп други решения, които са по-голям приоритет за фермерите от таваните.
Мариана Милтенова от Националния съюз на градинарите в България наблегна на необходимостта да се въведе преразпределително плащане за първите 300 декара и то само за стопани, които обработват до 300 дка. Според нея , е редно да се вдигне и процентът на преразпределителното плащане - от 10 на сто спрямо общия бюджет на Директните плащания, каквито са досегашните предложения на агроминистерството, прагът да стане поне 28-29%, защото еврорегламентът изрично посочва, че десетте процента са минималният праг, който държавите- членки на ЕС могат да изберат.
Почти екзотично предложение даде и председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Димитър Зоров, който подчерта, че изразява становището си като член на Националния съюз на говедовъдите в България. Според него било редно „при налагане на таваните да не се включват земите, които са необходими за изхранването на животните”. Това предложение няма нищо общо с клаузите в еврорегламента за Стратегическите планове, затова беше изненада фактът, че един от депутатите в комисията се възхити от предложението на Зоров, вместо да го коригира. Все пак, макар и отскоро да са членове на парламента, депутатите от земеделската комисия би трябвало вече да се запознали с еврозаконодателството.
Представителят на Националния браншови пчеларски съюз Сребрин Илиев наблегна на реалността, че дефект за родното законодателство е фактът, че „не се чете регламентът, а той е императивен и трябва да се изпълнява". Председателят на земеделската комисия Пламен Абровски също неколкократно се обърна към колегите от асоциациите с призива в детайли да се запознаят с еврозаконодателството.
Конкретика имаше в изказването на председателя на Федерацията на независимите синдикати в земеделието Светла Василева, която от името на синдикалистите припомни становището, изказано и на последното заседание на ТРГ. Според нея фермерите би трябвло да дискутират по 4 от предложените 9 варианти - по трети, пети, седми и 9-и, тъй като при тях има възможност за акумулиране на бюджет, който да се прилага и с инструментите по Втория стълб. А голямото предизвикателство пред земеделците през следващия програмен период е социалната условност.
От името на Института за агростратегии и иновации становище по обсъжданията даде и председателят Светлана Боянова, която припомни, че като експерт, работещ в името на обществения интерес и познаващ европейското законодателство, би било редно дискусията да се придържа към клаузите, разписани в регламента по Стратегическите планове, защото в противен случай няма да има ефективност при изработването на българския проект. „Първото нещо, което трябва да си изясним, е точно на кои стопанства да се даде прерадзпределителното плащане, т.е. кои са най-силно нуждаещите се, и едва тогава да се говори за тавани”, обясни Боянова. И допълни, че е редно да се познават в подробности текстовете в европейския регламент. Само така предложенията и на администрацията, и на бранша могат да бъдат ефективни при изработването на новите политики.
(Очаквайте още по темата)
Екатерина Стоилова
