От два дни на първо четене в парламента върви обсъждането на проектобюджета за 2022 г. - с доста обтегнати отношения и критични дебати, изразени от отделните политически партии. Без да навлизаме в подробности по дискусиите, тъй като между двете четения ще има и редица промени в предложения проект, в този текст предлагаме позицията на Конфедерацията на труда „Подкрепа”. Става въпрос за проектобюджетите за двете агенции, които ще излязат от състава на Министерството на земеделието – Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Изпълнителната агенция по горите (ИАГ). Позицията е депозирана на 9 феврурари т.г. до председателя на бюджетвата комисия в парламента Любомир Каримански, до депутатите и до членовете на коалиционния съвет – Кирил Петков, Асен Василев, Слави Трифонов, Корнелия Нинова, Христо Иванов и Атанас Атанасов.
Първото основно искане на синдикалистите е да се увеличат прогнозните суми за разходите за политиките, които ще се провеждат в областта на горите и на безопасността на храните.
От КТ „Подкрепа“ категорично не са съгласни с предложения бюджет за политикате в областта на съхраняване и увеличението на гори – 29, 647 млн. лв. и по бюджетната програма „Безопасност по хранителната верига“ – 67,529 млн. лв.
След проведените в синдикалните структури срещи за обсъждане на предложенията, залегнали в Бюджет 2022 г., изпращаме общата позиция на служителите, обединени във федерация „Земеделие и горско стопанство“ към КТ „Подкрепа”.
„Настояваме за приемане на следния бюджет за 2022 г., който да обезпечи ефективното изпълнение на бюджетна програма „Безопасност по хранителната верига“ – 161 250 260 лв., в това число :
– Персонал – 73 803 460 лв.
– Издръжка – 25 113 600 лв.
– Капиталови разходи – 17 478 800 лв.
– Администрирани разходи – 44 854 400 лв.
Ето и останалата част от позицията на синдикалистите, подкрепена с мотиви.
„Съгласно т. IV/2 от подписаното коалиционно споразумение за съвместно управление на Република България 2021-2025 година към структурата на Министерския съвет се включва Българската агенция по безопасност на храните на пряко подчинение на МС или преобразуването й в Държавна агенция по безопасност на храните като първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Според нас – представителите на работещите в агенцията, това преструктуриране е правилно решение, за което ние водихме дългогодишни битки да се вземе политическо решение за изваждането на агенцията от Министерство на земеделието, храните и горите.
Още с нейното създаване през 2011 г. беше допусната грешка тя да бъде включена в рамките на Министерство на земеделието като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Този акт обрече агенцията на невъзможност да изпълнява възложените й с множество български и европейски нормативни документи функции по комплексния контрол на храните по цялата хранителна верига за гарантиране на тяхната безопасност, а оттам и опазване здравето на българските и европейските граждани. От момента на създаване на агенцията до днес включително и с предложения проект на бюджет 2022 г. политиката и бюджетната програма „Безопасност по хранителната верига“ е трайно недофинансирана и това се доказва с нуждата всяка година утвърденият бюджет на разходите да се актуализира. Същото се случи и през 2021 г. с около 5 млн. лв., именно защото заложеният бюджет е нереален и несъобразен с реалните финансови нужди за изпълнение на тази политика и програма.
Първа част от интервюто с шефа на БАБХ проф. Христо Даскалов
Досега агенцията има единствено функции за административно обслужване и осъществяване на официален контрол съгласно чл. 2 от Устройствения й правилник, като изпълнява политиките в областта на безопасността на цялата хранителна верига, определени от министъра на земеделието и няма самостоятелност при вземането на решенията.
Това създава огромни трудности при изпълнение на функциите, отговорностите и задълженията на агенцията. Последните са предвидени в нормативните актове, които тя е задължена да прилага. Агенцията трябва да съгласува дейността си и със становищата на Министерство на земеделието, което от своя страна води до забавяне и затруднение на изпълнение на задълженията й във времето. Статутът на агенцията към момента /второстепенен разпоредител с бюджет/ поставя дейността й в зависимост от първостепенния разпоредител, което често води до недостиг на финансови средства, необходими за изпълнение на функциите.
Предложеният проект на бюджет от Министерство на земеделието за 2022 г. е копиран без никакви промени от бюджета за разходи за 2021 г. и това не е съобразено с предложението на ръководството на БАБХ.
Не на последно място е сериозният проблем с недостига на ветеринарни специалисти и агрономи, в резултат от изключително ниските работни заплати, които получават работещите в Агенцията за полагания висококвалифициран труд.
Въпреки финансовите ограничения, налагани от години, плачевната материална база и ужасните условия на труд, те работят при изключителна натовареност във високо рискова среда и без застраховка „Живот“.
Служителите на БАБХ са изложени на опасности от зарази, подложени на психически стрес, като непрекъснато им се вменяват нови отговорности и задължения. Като представители на тези служители настояваме най-после техният труд да бъде заплатен достойно и те да се трудят при безопасни и здравословни условия, което ще е предпоставка за гарантиране здравето на българските и европейските граждани. Това може да се случи единствено чрез създаване на Държавна агенция по безопасност на храни – първостепенен разпоредител с бюджет. Държавната агенция ще позволи повишаването в ранг на тези служители, които изпълняват официален контрол по цялата хранителна верига.
Втора част на интервюто с шефа на БАБХ проф. Христо Даскалов
Чрез създаването на единен орган, който да осъществява функциите по комплексния контрол на храните по цялата хранителна верига за гарантиране на тяхната безопасност, а оттам и опазване здравето на хората, ще се постигне независимост и безпристрастност при осъществяване на този контрол. Ефективността от извършването на този контрол е от съществено значение за опазване на общественото здраве. Вече бяхме свидетелия неколкократно на генериране на значителни икономически загуби в резултат на появата и разпространението на болести по животните и растенията.
В тази връзка следва да се има предвид, че горепосочените аргументи съответстват на принципите, описани в съображение 9 от Преамбюла на Регламент /ЕО/ № 178 / 2002 г. на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, съгласно което:
„/9/ Необходимо е да се гарантира доверието на потребителите, другите заинтересовани страни и търговски партньори в процеса на вземане на решения, който стои в основата на законодателството в областта на храните, неговата научна основа, структурите и независимостта на институциите, които отговарят за опазване на здравето и други интереси.“
Трябва да напомним също, че България е външна граница за Европейския съюз и това е засегнато в Регламент /ЕО/ № 882 / 2004 г. на Европейския парламент и Съвета на министрите. Този регламент изисква страните членки на Европейския съюз и особено тези по външните граници на ЕС да разполагат с достатъчен ресурс за осигуряване на необходимите по брой и квалификация персонал, както и други ресурси за осъществяване на ефективен контрол по безопасността на цялата хранителна верига.
Ние няма как да изпълним европейските си ангажименти, без да бъде извършена реформа, която да гарантира достойното заплащане на труда на персонала, работещ в органа по безопасност на храните.
Или с преобразуването на Българската агенция по безопасност на храните в Държавна агенция по безопасност на храните – първостепенен разпоредител с бюджет за 2022 г. в размер на 161 250 260 лв. в пълна степен ще бъде постигната целта за създаване на единен независим орган за осъществяване на ефективен официален контрол на безопасността на храните по цялата хранителна верига. Или за поредна година ще симулираме, че България полага някакви усилия за опазване на европейските храни. Единственият отговорен за неизпълнение на този официален контрол ще бъде председателят на Държавната агенция, който ще носи и цялата отговорност. Вече няма да има размиване и дублиране на функции и отговорности.
От „Подкрепа” предлагат по-висок бюджет и за горите. Съгласно т. IV/1 от подписаното коалиционно споразумение за управление на Република България 2021-2025 година към структурата на Министерския съвет се включва Изпълнителна агенция по горите, която се преобразува в Държавна агенция по горите – първостепенен разпоредител с бюджет. Национална Федерация „Земеделие и горско стопанство“ на КТ „Подкрепа“ приветстваме това политическо решение, тъй като от години настояваме за независимо самостоятелно горско ведомство.
От „Подкрепа” настояват бюджетът за 2022 г. да обезпечи ефективното изпълнение на политиката в областта на съхраняване и увеличението на гори, като той бъде в размер на 59 484 000 лв. в това число:
– Персонал – 41 309 000 лв.
– Издръжка – 15 000 000 лв.
– Капиталови разходи – 3 175 000 лв.
Историята на управление и стопанисване на горските територии в България доказва, че най-ефективно за българската гора и работещите в нея е единно ведомство. То следва да обединява планирането, реализацията и контрола на единен, комплексен и многофункционален лесовъдски подход и всичко това с цел реализиране на управлението и стопанисване на горските територии за изпълнение на техните основни социални и екологични функции.
Обединяването на всички горски структури под ръководството на отделна централизирана администрация на пряко подчинение на Министерския съвет – Държавна агенция по горите включваща Изпълнителна агенция по горите, Държавните горски предприятия и „Агролеспроект” е необходимо за подобряване на устойчивото управление на горските ресурси и очакванията на обществото за запазване на екологичната и социалната роля и функции на горите. Основен аргумент представлява и високата важност на горите за Европейския съюз, подчертана в Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. и Стратегията на ЕС за горите до 2030 г. – неразделна част от Европейския зелен пакт. Трябва да се обърне особено внимание върху състоянието на българските гори като основен фактор за постигане на климатичен неутралитет на страната и на ЕС.
Държавните предприятия следва да бъдат част от структурата на Държавна агенция по горите с цел да се консолидират усилията на горския сектор в следните направления:
– Всеобхватно прилагане на политиките и законодателството, произтичащи от Европейската зелена сделка, както от контролно-административна, така и от управленска гледна точка. От една страна, европейските политики и законодателство ще бъдат транспонирани на национално ниво чрез промяна на Закона за горите и подзаконовата нормативна база, вкл. чрез разписването на нова Стратегия за горите и други релевантни политики. А от друга страна ще се осигури в максимална степен тяхното прилагане.
– Държавните горски предприятия в структурата на ДАГ ще подобрят опазването на богатото биологично разнообразие, прилагайки стриктно Стратегията на ЕС за биоразнообразието (отчитайки, че съществена част от Натура 2000 е в държавни горски територии).
– Размиването на ангажиментите, развитието и поддържането на единната национална система за наблюдение, забавянията при откриване и оповестяване на горски пожари ще бъде преодолени.
Към настоящия момент все още липсва решение на национално ниво за броя и позиционирането на наблюдателните центрове, режимите и протоколите за оповестяване и т.н. В допълнение ще бъдат преодолени и други пречки пред по-ефективното усвояване на средства по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, Националния план за възстановяване и устойчивост и други значими програми и проекти с европейско финансиране.
– Идеята за преобразуване на Изпълнителна агенция по горите в Държавна агенция по горите е в отговор на необходимостта от подобряване на устойчиво управление на горските ресурси, респективно самостоятелно бюджетиране на програмите и очакванията на обществото за запазване на екологичната и социалната роля и функции на горите.
– Средствата, акумулирани от държавните предприятия, могат да бъдат използвани целево за ресурсно обезпечаване по прилагането на специфичните политики в горите (Националния план за действие за енергия от горска биомаса, Програмата от мерки за адаптация на горите в Република България и смекчаване на негативното влияние на климатичните промени върху тях, Концепцията за обучение, повишаване на квалификацията и преквалификацията на работещите в горското стопанство, Дългосрочната програма на ДАГ за повишаване усвояването на средства от ЕС и т.н.).
– Включването на държавните предприятия в рамките на структурата на ДАГ ще повлияе положително по отношение възмездното ползване на екосистемните ползи от държавните горски територии.
– Ще бъде намален значително политическият натиск върху служителите на предприятията и техните териториални поделения.
– Съвместно ще бъде изградена максимално функционална и достъпна до обществото информационната система за горите.
Бюджетът, който настояваме да бъде гласуван, за Държавната агенция по горите ще гарантира нейното функциониране като независим контролен орган на дейностите във всички гори. Ще гарантира достойни работни заплати на служителите, извършващи тази изключително важна за съхраняване на българската гора контролна дейност, както и здравословни и безопасни условия на труд за тях.
Чрез създаването на единно горско ведомство Държавна агенция по горите ще се създаде предпоставка за носене на персонална отговорност за нейната дейност от председателя на агенцията. По този начин ще се спре размиването на отговорност между министъра на земеделието, ресорния заместник-министър и изпълнителен директор на ИАГ и на директорите на държавните горски предприятия.
„Марката и брадвата“ са взаимосвързани и обусловени като единен лесовъдски градивен процес, който трябва да се изпълнява от специализирана структура на едно и също ведомство на база експертност и солидарна отговорност. Нарицателното „разделяне на марката от брадвата“ доказа назад във времето, че е пагубно за гората и работещите в нея, защото единствено ги противопоставя и разделя, вместо да ги обедини всички заедно да работят в името на това да пазят и увеличават нашето национално богатство – българската гора”.
