Няма как да подкрепим намаляването на доходите на малките животновъди, защото така те с по-бърза скорост ще излязат от сектора. Те са във фокуса на програмата на ГЕРБ-СДС. В сегашната продължителна кризисна ситуация не може да дадем и лев по-малко на фермерите. Тоза заяви Десислава Танева в края на продължилото близо 4 часа вчерашно заседание на парламентарната Комисия по земеделието.
Втората точка от дневния ред на комисията бе разглеждане на гласуваното тази седмица от Комитета по наблюдение отпадане на модуларната ставка за млечни крави в развъдни програми. Обсъждане на темата бе поискано от депутата от ПП-ДБ Айлин Пехливанова.
Бившият земеделски министър Танева бе предизвикана от Венцислав Върбанов, също бивш аграрен министър през 90-те години, животновъд и председател на Асоциацията на земеделските производители в България. В края на изказването си, което бе в подкрепа на отпадане на модуларната ставка, той попита депутатите защо темата се обсъжда в парламента, след като те не могат да променят решение, гласувано от Комитета по наблюдение (КН) на Стратегичския план.
В края на заседанието снощи всеки един представител на парламентарна група в Комисията по земеделието отхвърли решението на КН.
Но ето как протече обсъждането по темата.
В заседателната зала освен депутати от комисията и внушителният екип от представители на МЗХ, начело с министър Тахов, присъстваха още съпредседателите на Българската аграрна камара Илия Проданов (НАЗ), Симеон Караколев (НОКА) и Цветан Цеков (БК „Плодове и зеленчуци“), Венцислав Върбанов, който освен председател на АЗПБ е и председател на БАхК, председатели на браншови организации в животновъдството, председателят на БАМ Владислав Михайлов и други.
Във въвеждащото си слово Георги Тахов подкрепи решението за отпадане на модуларната ставка за млечни крави под селекционен контрол. Той припомни, че тази ставка е „ябълка на раздора“ откак съществува вече 10 години. Министърът обясни, че в началото на двудневното заседание на КН предложението е било за отпадане на модуларната ставка във 5 от интервенциите за обвързано подпомагане, включително и за овце и кози. Участниците в комитета са поискали анализ на млечния сектор в числа, който да подкрепя отпадането на двойната ставка – по-висока за до 150 крави и по-ниска за над 150 крави. Такива данни са били представени на втория ден на заседанието на комитета и присъстващите са подкрепили отпадането на модуларното плащане само при крави под селекционен контрол. Както по-късно заместник-министър Лозана Василева, която е и председател на КН, обяви, на заседанието са присъствали 59 души, от които 47 са гласували „за“, 2-ма „против“, а 10 са се въздържали.
Георги Тахов мотивира отпадането на по-високото плащане за малките и средни животновъди с думите, че те произвеждат по-малко мляко, не инвестират, стоят в сивия и черен бизнес, тъй като по данни на НАП не прилагат както трябва данъчното законодателство.
Депутатите се оплакаха, че не разполагат със статистически данни за животновъдството. Десислава Танева поиска информация с колко ще се намали ставката за малките ферми, какви пари ще се прехвърлят към големите и други данни. Същото пожелаха и останалите депутати. Заместник-министър Янислав Янчев информира, че през периода 2021-2024 г. националният добив на краве мляко се е „сгромолясал“ от 811 000 тона на 687 000 тона, тоест минус 15%. При овчето мляко спадът е с 30%, а при козето с 35%.
По негови данни стопанствата с над 150 крави под селекционен контрол са 119 и произвеждат 70% от националното мляко от селектирани крави, а тези с до 150 животни са 550 и отглеждат 33 000 крави.
Ставката на групата с малки животновъди ще се понижи с 5%, а на групата с големите стада ще се повиши с 6,6%, посочи още Янчев.
Професорът по животновъдство Васил Николов, който е и браншови председател, се възмути силно от отпадането на модуларната ставка. От даде множество примери с организации на стопани с автохтонни породи крави, с които доказа, че срещу 100 стопанства със стада до 150 животни, стоят от 2- до 4 ферми с повече от 150 крави. Проф. Николов попита защо предложението за отпадане на двойното плащане не е било обсъдено предварително на Консултативен съвет по животновъдство, а направо е внесено в КП.
Мария Степанчева, председател на Съюза на биволовъдите, взе страната на вносителя на идеята за отпадане на модуларната ставка Димитър Зоров. Тя предложи дори овцевъдите да не получават субсидии, тъй като не се отчитат към националния бюджет при продажбата на агнета.
Атанас Атанасов, председател на развъдна асоциация, изчисли, че при отпадане на модуларната ставка всеки животновъд с 1000 развъдни крави ще получи 120 000 лева повече. „Ние ще изразим нашето становище пред Европейската комисия“, обеща Атанасов.
Симеон Караколев, съпредседател на НОКА, даде пример с Румъния, където фермите с повече от 250 крави изобщо не се подпомагат. „Политиката на държавата не е да индустриализира животновъдството, а да го остави в населените места“, каза той. И допълни, че ежегодната продажба на 500 000 агнета не е обложена, защото липсват закони.
Венцислав Върбанов напомни, че Министерството на земеделието трябва да работи за развитие на земеделието, вместо да изпълнява социални функции. Мнението му беше, че животновъдите, които не развиват стопанствата си и стоят на едно и също място, въпреки субсидиите, които получават, така или иначе, малко по малко отпадат от сектора.
Изненадващо в дискусията се включи и овощарят Цветан Цеков, който призова за отпадане на модуларната ставка при производителите на плодове и зеленчуци. Той даде пример с пропадналите заради пролетните измръзвания площи с трайни насаждения, от които 25-30% от земеделците не поддържат градините си, не произвеждат, но получават обвързано подпомагане.
Млекопреработвателят Владислав Михайлов каза, че малките производители са най-ефективни, но проблемът с обвързаното подпомагане е, че подпомагайки малките стопани, властите санкционират големите. За да може да са доволни и двете групи, трябва подпомагането да се извършва на базата на реализирана продукция, доказана с фактури.
Илия Проданов също взе думата, за да даде пример с преразпределителното плащане, при което малките и средните производители получават допълнително подпомагане. „НАЗ никога не си е позволявала да повдигне темата за това“, каза Проданов. „Не можем да вадим на преден план кой плаща данъци. Чувствителните сектори са обявени за такива, защото те нямат възможност да стигнат до добър доход“.
В крайна сметка депутатите се изказаха до един в полза на малките и средни животновъди и за запазване на модуларната ставка. Това е политическо решение, с което МЗХ определено ще трябва да се съобрази.
