Няколко са дилемите пред министерството на земеделието за това как да бъдат разпределени 10-те процента от бюджета за директните плащания през следващия програмен период, които задължително ще бъдат в подкрепа на микро-, малките и средните земеделски стопанства. Именно затова и ведомството подготви десет варианта само за пренасочване на таваните за плащанията на площ, които ще бъдат предложени за приемане от коалиционния съвет. Това съобщи зам. министърът на земеделието Момчил Неков по време на изслушването му в комисията по земеделие, представяйки част от политиките, които тепърва трябва да бъдат одобрени и от парламента.
През миналата седмица вариантите бяха обсъждани и с браншовите организации по време на Тематичната работна група ТРГ за Стратегическия план за развитие на земеделието до 2027 г. Едва вчера беше даде яснота по проекта на агроведомството.
Вариантите за подпомагане на малкия и среден бизнес чрез преразпределителното плащане за устойчивост на доходите са два – или бюджетът да се раздели на две - 7,5% от него всяка година да се разпределя между стопанствата, обработващи до 300 хектара или 650 ха (от 3 000 до 6 500 декара), а останалите 2,5% да бъде онзи резерв, натрупан от санкциите върху стопанствата, чиито субсидии надхвърлят 100 хиляди евро (добил популярност като тавани на директните плащания). Друг е въпросът, че съществуват и варианти преразпределителното да се отпуска за фермери с площи от 300 до 650 ха, по които също вървят оспорвани дискусии. В проекта на агроведомството се тези 2,5% да се използват и за други финансови инструменти като например гарантиране на заемите за малкия бизнес, за управление на риска и др. интервенции, посочи Неков.
Изслушване на земеделския министър Иван Иванов
Вторият вариант е да няма деление, а 10-те процента от бюджета изцяло да се разпределя за микро-, малките и средните земеделски стопанства. И в случай на непълното му използване агроминистерството да има право да пренасочва част от този ресурс било към обвързаната подкрепа, било по някои от мерките по ПРСР.
В министерството имат дилема и по отношение на налагането на таваните и приспадането на заплатите и осигуровките, тъй като ресурсът, който ще се освободи от санкциите върху крупните стопанства, е доста различен. И от него зависи колко средства допълнително ще се пренасочват към малкия бизнес.
Зам. министър Неков обясни, че преди да достигнат тавана от 100 хил. евро за стопанство, земеделците ще приспадат 2,5 пъти размера на средната за страната работна заплата, която по данни на НСИ за 2019 и 2020 г. в сектора на земеделието е била 950 лева. Така ще се приспадат 2 375 лв. само за заплати. Ако обаче бъдат включени и осигуровките и останалите данъци, които фермерите плащат за пряко заетите си работници в първичното производство, тогава акумулираният резерв за подпомагане на малките стопанства ще бъде намален, посочи Неков. Именно затова и коалиционният съвет тепърва ще решава дали да се приспадат само разходите за заплати или и тези за заплати и осигуровки. По груби сметки при включени осигуровки и данъци таванът става 150 хил. евро, докато само с включени заплати е 130 хил. евро (по груби сметки).
Еврорегламентът за биологичното производство
Голяма част от депутатите изразиха мнение, че министерството би трябвало да не ощетява големите производители. В тази връзка председателят на замеделската комисия Пламен Абровски изрично посочи, че европейският регламент задължава държавите членки, когато налагат тавани, да приспадат разходите на работодателите за заплати, осигуровки и данъци, които заетите в земеделието плащат по трудовото законодателство. Депутати от „Демократична България” също подкрепиха тезата за приспадането на пълните разходи.
От ДПС пък попитаха колко от крупните земеделски стопани ще бъдат засегнати от въвеждането на таваните, на което Момчил Неков отговори, че числото се движи между 200 и 300 стопанства и фирми.
Депутатът от „Има такъв народ” Абровски зададе още един важен въпрос, свързан с решението на министерството преразпределителното плащане за семейните ферми да се дава за 30 хектара от това, което обработват. Като се позова на анализа на агроведомството за броя на малките семейни ферме в страната, Абровски припомни, че земеделците, които се занимават с производство на плодове и зеленчуци, много рядко обработват до 300 декара. В тази връзка той попита зам. министъра защо прагът за някои производства да не падне на 10 ха, или 100 декара, но не му беше отговорено.
Екатерина Стоилова
(Очаквайте още по темата от заседанието на парламентарната земедлска комисия)
