Цели 6 часа е продължила видеоконферентната среща на екипа на министерството на земеделието с представители на браншовите организации от сектор „Растениевъдство”, проведена на 12 януари в сградата на ведомството. За днес е насрочена подобна среща с животновъдите, а на 14 януари – с представителите от преработвателния сектор, съобщиха от агроведомството.
Сред зададените от градинарите въпроси се откроява пробрлемът с липсата на работна ръка, за който земеделският министър Иван Иванов е обяснил, че „се работи за включване на мярка в Националния стратегически план за развитие на земеделието и селските райони, с която да се подкрепи създаването на мобилни кампуси за фермерите. Проблемът е, че тези кампуси едва ли ще станат факт по-рано от 2023 г., тъй като от тогава влиза в сила и новият програмен период.
По въпроса за работната ръка в розопроизводството е обсъдена идеята за свикване на консултативния съвет по маслодайната роза, който да подпомогне изготвянето на стратегията за развитие на сектора, като се работи по предложения, свързани с осигуряване на условия за привличане на работна ръка за сектора. За целта се планира да се привлекат в съвета и експерти от социалното министерство и Института по розата. Министърът посочи още, че предстоят разговори и с кредитни институции за разглеждане на възможността за подпомагане в земеделието, сред които и осигуряване на кредити извън бюджета за началото на кампанията по розобера още през тази година. Министър Иванов е отговорил и на въпрос на Националната асоциация на тютюнопроизводителите 2010, за чието подпомагане се търел най-справедлив вариант.
Виртуални приемни за фермерите
„Имаме жизнена потребност от обединение на браншовите организации и загърбване на по-частните интереси“, е заявил по време на срещата и заместник-министър Иван Христанов. Според него трябва да се върви към разширяване на базата на българското земеделие, като се подпомагат по-малките производители в развитието им да станат средни и по-големи. Една от основните теми, която беше повдигната по време на разговора, е осигуряването на пазар за българската продукция. Заместник-министър Христанов акцентира върху намерението да се започне усилена работа в подкрепа на българското производство. БАБХ започва да контролира по-внимателно вноса от трети страни по отношение на сигнали за остатъци от препарати за растителна защита и пестициди. Ще се провеждат разговори с търговските вериги за по-добро позициониране на български продукти; за реализацията на продукцията предстоят разговори и с министерствата на образованието и на здравеопазването за вкарване на българското производство в училища, болници, старчески домове и всички останали социални заведения.
Заместник-министър Момчил Неков от своя страна е подчертал пред представителите на бранша, че могат да разчитат на диалог със земеделското министерство. Един от непосредствените приоритети на екипа на министерството е да се направи работещ стратегически план, който да е в защита на националния интерес. „Желанието на екипа на министерството е резултатът да е повишаване на родното производство, популяризиране на схемите за качеството и търсене на пазари в чужбина, паралелно с намаляване на натиска върху производителите от страна на прекупвачите“, посочи още зам.-министър Неков. По отношение на сектора на производството на плодове и зеленчуци той коментира, че е много важно да се търсят механизми за постигане на по-висока добавена стойност.
По отношение прилагането на ПРСР от бранша беше поставен въпросът за публикуване на ежеседмична база на разяснения към бенефициентите, като зам.-министър Неков пое ангажимент това да бъде направено.
