Днес разнообразието от круши е голямо и има богат избор от ранозреещи и късни сортове, подходящи за отглеждане във всички региони на страната. Често се случва дърветата да се развиват добре, но да не дават никакви плодове или много малки количества, което се дължи на факта, че този плод е взискателен и има значителен брой фактори, влияещи върху плододаването.
Особености на културата
Преобладаващата част от съвременните сортове започват да плододават на 3-4-та година, при условие че се спазват всички агротехнически правила. Има и сортове, при които този етап настъпва по-късно – на 6-7-та година. Преди засаждане е важно да се уточни възрастта на фиданките. Най-бързо се адаптират едногодишните растения и при добри грижи започват да плододават с година по-рано. Двугодишните имат добре развита коренова система, но се адаптират по-дълго.
Особеност на голяма част от сортовете круши е тяхната самостерилност. При тях се наблюдава появата на цветове, но не се образуват завръзи или не са добре оформени и опадат бързо. Липсата на опрашител е причината крушата да не дава плодове. В този случай е необходимо наблизо да се засаждат сортове, имащи същия период на цъфтеж.
Ето и основните причини, поради които крушите не дават плод.
1. Недостиг на хранителни вещества - за пълноценното развитие и плододаване крушата се нуждае от достатъчни количества хранителни вещества – азот, фосфор и калий. При недостиг на един от тези елементи кореновата система на дървото се развива, разраствайки се на широчина и дълбочина. Това е един от основните фактори, обуславящ отсъствието на цветове и плодове.
Излишъкът на хранителни вещества може също да влияе негативно на плододаването. Азотът предизвиква активно развитие на леторастите и зелената маса и трябва да се внася рано през пролетта – по време на нарастване и отваряне на пъпките. В този период могат да се внасят и органични хранителни вещества – угнил оборски тор или компост, смесен с дървесна пепел.
Фосфорът и калият оказват положително влияние на плододаването, имунитета и зимоустойчивостта. Те могат да се внасят заедно в началото на лятото, през август и началото на есента.
Наред с хранителните вещества е необходимо да се поддържа неутрална реакция на почвата.
2. Недостиг на слънчева светлина и неправилно засаждане - крушите обичат слънчеви и добре осветени места, защитени от студени ветрове. Трябва да се има предвид и това, че наблизо растящите дървета могат да хвърлят сянка, което ще намали плододаването.
Важно е правилното засаждане – кореновата шийка трябва да се разполага на едно ниво с почвената повърхност. При по-ниско фиксиране плододаването се отсрочва с една или две години. Това може да се поправи като се понижи нивото на стволовия кръг.
3. Поражение от вредители - при поражения от вредители крушите не дават плодове. Най-сериозни вреди нанасят хоботниците, крушовата листна въшка, крушовата листна бълха и крушовият молец. Вредителите унищожават цветните пъпки, цветовете и завръзите. Профилактичните пръскания преди цъфтеж са много важни.
4. Неправилно формиране на короната
Редовната резитба е важна селскостопанска практика. Правилното формиране на короната може да накара крушата да цъфти. Короната не бива да бъде сгъстена от излишни разклонения, а скелетните клони, растящи нагоре, трябва да бъдат наклонени и фиксирани близо до хоризонтално положение. Леторастите, растящи вътре в короната се отстраняват напълно, но не е желателно наведнъж по много, защото растенията изпитват стрес и плододаването се преустановява.
Като се има предвид това, че крушата плододава една година на едни, а на другата – на други клони, важно е правилно подрязване. При формиране на короната се създават три нива от скелетни клони, върху които задължително се образуват заместващи издънки.
Скелетните клони и разклонения се подрязват на 1/3 до ¼ от дължината им. Водачът трябва повече да надвишава скелетните клони и короната да има пирамидален вид.
Резитбата се извършва през пролетта и есента. След прибиране на реколтата издънките, на които е имало плодове се отрязват.
Крушата реагира много добре на резитба за подмладяване и при добри грижи възстановява бързо короната си и започва отново да дава добри добиви.
5. Високи подпочвени води
Крушата е овощна култура, която понася по-леко засушаване от излишъци на влага. По тази причина високите подпочвени води оказват много негативно влияние върху плододаването. Те не само отмиват хранителните вещества, но водят до загниване на кореновата система на крушата.
