След 5-часови дебати, проведени днес между четирите от политическите формации в 47-то Народно събрание – „Продържаваме промяната” (ПП), „Демократична България”, Българската социалистическа партия (БСП) и „Има такъв народ” (ИТН), новоизбраните депутати се обединиха около бъдещите политики в управлението на селското стопанство, по които коалицианните партньори ще работят.
Основният извод от първата среща беше, че партиите имат сходни становища по 90% от мерките, заложени в предизборните им програми. Или, както обобщи Кирил Петков от „Продължаваме промяната”, „Намерението ни е да отрежем политическите инвеститори (Б.Р. разбирайте корупционните практики) в този сектор, затова ние вървим в една посока”.
От името на партията, спечелила най-много гласове на изборите, бизнесменът Иван Христанов, бивш ръководен кадър в плевенския консервен завод „Сторко”, който развива нов модерен бизнес в областта на суровите барове, заяви, че „слонът в стаята, с който новите партии трябва да се преборят, е досегашното феодализиране на структури по места, действали в полза на определени инвеститори”. Целта на новите управленци е да извоюват обратно контрола върху министерството на земеделието.
„В момента това ведомство не е най-прозрачната структура, а трябва да стане символ на прозрачност и да получим доверие от страна на фермерите”, поясни още Христанов. Затова и една от първите задачи ще бъде да се облекчат изкуствено усложнените административни услуги, които са силно препятствие за малкия бизнес. С конкретни предложения излязоха депутати от останалите три партии, като Пламен Абровски от ИТН изтъкна двете основни цели на формацията – „да се създаде средна класа, без която няма как да имаме живи селски райони и да се забави концентрацията не само на земята, но на целия производствен ресурс”.
Всичко това е пряко свързано и с таваните на директните плащания, за които и четирите партии са на единно мнение, че за големите структури трябва да бъдат поставени. В тази връзка Иван Христанов от „Продържаваме промяната” много точно заяви, че „праг на субсидиите трябва да има, но не, за да наказваме големите фермери, а да видим как да помогнем на малките производители”, така че да преодолеят дисбалансите.
На следващата си среща политиците решиха, че ще определят точния праг на таваните (първоначалното предложение е за 100 хил. евро), защото това е дискусионен въпрос.
По въпроса за напояването всички са за бързо възстановяване на магистралните системи, разграбени преди години, което пряко кореспондира с финансирането на подобни проекти. Тук Кирил Петков наблегна на необходимостта от преодоляване на тежките процедури за издаване на разрешителни за напояване и водовземане, които отнемат до 3 години и отказват всеки фермер.
Виртуалните стада и корупционните практики
Политиците се обединиха и около поредица от мерки, които да облекчат достъпа на малките ферми и микростопанства до потребителите. Точни предложения в тази посока дадоха и от „Демократична България”, като Албена Симеонова припомни колко изкривена е била политиката по отношение на връзката между туризъм и земеделие, където са нужни общи програми. Авторът на Програмата за местните храни Гергана Кабаиванова също представи част от идеите за социални програми в селата, които да са свързани и с насърчаването на традицонните кулинарни умения на българите. Или чрез обединяване на различни логистични центрове в общините, където да се срещнат малките производители с големите търговци. В тази връзка бившият евродепутат от БСП Момчил Неков наблегна на инициативите за подпомагане на дребния бизнес в планинските региони, по която той работеше от 2016 г. до 2010 г. в ЕП.
В областта на поземлените отношения политиците очертаха и главните насоки, съврзани с общ регистър на земеделската земя, законодателство, което да насърчи комасацията. Абровски от ИТН предложи промени, които да неутрализират стари схеми - чрез продажба на парцели от собственици на идеални части земя да се упражнява натиск върху останалите собственици да продават имоти.
Присъстващите са единни за необходимостта от Гаранционен фонд, който да подпомага дребните фермери при финансирането на проекти. Конкретните параметри обаче тепърва ще се обсъждат съвместно с бъдещия финансов министър.
Обединение беше постигнато и по въпросите за дигитализацията и модернизацията на стопанствата, подпомагането на бизнеса при износ и търговия, насърчения за биопроизводството, където страната ни има невероятен потенциал, субсидиране на паразно ориентираните производства.
Особено значение се отдава на бъдещото образование на кадрите в земеделието и на връзката между наука и бизнес.
Тепърва ще ес обсъжда и идеята за създаване на кооперативни борси, а също и за митническо сътрудничество и логистика при защитата на пазара от внос на непроверени храни.
По отношение на дейността на Българската агенция за безопасност на храните и нейното бъдеще, политиците имат кардинални предложения, свързани с отделянето на агенцията от министерството на земеделието и въвеждане на нови правила по така нареченото възлагане на дейности за контрол на външни изпълнители.
Възмущението на бизнеса от некомпетентността на служители в БАБХ
Проблемът с виртуалните животни безспорно постави редица въпроси, така че БАБХ ще бъде във фокуса на бъдещата власт, решена да преустанови корупционните практики, наложени в тази система.
В сектора на горите четирите партии имаха ред реформистки идеи, защото, както отбеляза Тома Белев, за 14 години политиката на министерството на земеделието към горите беше пагубно, с 40-процентно орязване на бюджета, необходим за защита на българската гора. В следващите си срещи четирите политически партии ще конкретизират целия пакет от промени, които са необходими за развитието на този сектор. Дали горите и водите ще преминат и в новото Министерство на климата, това тепърва ще разберем.
Екатерина Стоилова
