Инфекциозната жълтеница има вирусен характер и е много по-коварна от гъбичните и бактериални заболявания. Напада големи групи оранжерийни, градински и овощни култури – около 200 вида от различни семейства. Разпространява се чрез заразени семена, градински инвентар, но най-чести преносители са вредители – трипси, листни въшки, акари, оранжерийна белокрилка и др. Това е една от основните разлики между нея и други подобни заболявания, както и причинените от хранителен дефицит.
В природата съществуват множество вируси, нападащи храсти, тревисти, декоративни и овощни култури. Те проникват през различни наранявания, размножават се и променят обменните процеси в клетките на гостоприемника така, че да възпроизвежда и размножава нови инфекциозни частици. Размножаването на вирусите е възможно само в живите клетки на растенията, но жизнеспособността им се запазва в сухите остатъци, както и в почвата няколко десетилетия.
Кои растения най-често напада инфекциозната жълтеница?
За съжаление признаци на болестта могат да се забележат навсякъде – в оранжерията, в овощната и зеленчукова градина, както и сред декоративните растения.
Оранжерийно отглежданите краставици са най-чест обект на нападение от инфекциозна жълтеница. Често се среща в градината при картофи, домати, цвекло, лук, моркови, целина и боб. Някои от ягодоплодните и овощни култури са особено податливи на инфекциозна жълтеница – градински ягоди, праскови, сливи, череши, вишни, касис и цариградско грозде. Сред обитателите на цветната градина са: астри, гладиоли, хризантеми, аквилегии, флокс и делфиниум.
Плевелите също добавят “масло в огъня”, като не само че се разболяват, но много бързо прехвърлят вируса на културните растения. Това се наблюдава най-силно при глухарче, живовлек и полски бодил. Ситуацията се усложнява особено от факта, че някои патогени са универсални и могат да “скитат” по различни растения – фитоплазмата на жълтеницата при астри може да предизвика пурпурност на върховете при картофите.
Инфекциозната жълтеница често се бърка с фузарийното увяхване, но двете болести са съвсем различни. Увяхването е гъбично заболяване и подходът към справяне с болестта е различен.
Подобни симптоми имат различните видове петнистост или вирусната мозайка, а също и хлорозата. Последната най-често се дължи на недостиг на хранителни вещества, състав на почвата или неправилни грижи.
Признаци на инфекциозната жълтеница
Първият признак е бледозелен цвят и последващо пожълтяване на листата, а в някои случаи и на летораслите, но не може недвусмислено да се посочи наличието на инфекциозна жълтеница. Промяната в цвета на листата може да се дължи на други причини.
Болестта води до увеличено разклоняване на растенията и появата на голям брой цветни пъпки, от които се развиват деформирани цветове. Венчелистчетата стават зелени и силно променят формата си със силно изразена тенденция да се превръщат в листа. Такива заразени растения не образуват семена.
Степента на промяна на цветовите органи зависи от времето на инфектиране – колкото по-рано е проникнала инфекцията, толкова по-активно се променят цветовете.
Инфекциозната жълтеница забавя развитието на основните издънки, защото с напредването на болестта в тъканите на стъблата се развит некротични петна, причинявайки смъртта на засегнатите области.
В пазвите на листата се образуват тънки разклонения от втори род, а понякога листата започват да растат вертикално.
Инфекциозната жълтеница се проявява по различен начин, но по-често засяга най-напред долните листа, а след това останалите. При краставиците се наблюдава бързо развиващо се хлоротично избледняване между жилките, често изпъстрено с единични тъмнозелени петна. Постепенно листата стават златистожълти и периферията им се огъва надолу. На образувалите се преди заразяване плодове болестта не се отразява, но след това растенията стават стерилни и не залагат нови плодове. Най-често инфекцията се разпространява чрез оранжерийната белокрилка.
При цвеклото жълтеницата се проявява предимно по долните и средни листа на розетката, като най-напред върхът им избледнява, след това отмират жилките и накрая целите листа.
При костилковите видове на ранен етап се наблюдават хлоротично-некротични прояви и сачмянков синдром, последвани от пожълтяване на листата и преждевременен листопад. Той протича на няколко етапа, като започва около месец след цъфтежа и може да доведе до 50% обезлистване на овощните култури, а завръзите намаляват до 75%.
Как да се справим с инфекциозната жълтеница?
Вирусните заболявания, за съжаление, не могат да се лекуват с химични средства и инфекциозната жълтеница не прави изключение. Противовирусни препарати не са създадени. Уви, заразените растения трябва да бъдат унищожени при зеленчуците, цветята и плодните храсти, но с дърветата нещата са по-сложни. Засегнатите клони се отстраняват и изгарят. Същото важи и за всички растителни остатъци на места, на които е имало болни растения.
Превантивните мерки включват: борба с преносителите на инфекцията, както и с плевелите, които ги приютяват; използване на устойчиви на вирусни заболявания сортове; регулярно оглеждане на растенията и отстраняване на заболелите части.
Дезинфекцията на инструментите и инвентара след отстраняване на болните растения или части от тях е задължителна.
Болни растения не се използват за компост.
