През миналата година в Брюксел се проведе годишното събрание на Европейската група за животните, на което петима от членовете на Европейския парламент (ЕП) разискваха основни приоритети, свързани с подобряване на благосъстоянието на животните. Евродепутатите се обединяиха около позицията, че са необходими нови и усъвършенствани законодателни мерки за подобряване на кризата в хуманното отношение към животните в Европейския съюз (ЕС), съобщиха от Центъра за оценка на риска по хранителната верига.
На този форум за първи път беше даден път на алтернативата с производството на така нареченото „фалшиво” или „клетъчно месо” като източник на протеини. Лекторите подчертаха, че производството на месо от клетъчни култури ще изисква 99% по-малко земеползване от сега съществуващия конвенционален метод на добив на месо и няма да се умъртвяват толкова много животни, т.е. ползите за хуманното отношение към животните ще са големи.
Изнесените доклади акцентираха върху разработването и използването на лабораторно (клетъчно) месо за храна на хората, като много организации за защита на животните прегръщат горещо тази нова инициатива, смятайки че така ще се намали страданието на животните.
Клетъчното месо е алтернатива на месото от живи животни, като се произвежда на базата на отглеждани in vitro клетъчни култури от животински клетки. Това може да са клетки от говеда, пилета, риба, скариди или друг животински вид, произведени в лаборатория.
Освен клетъчно месо се използват и много други термини – култивирано месо, фалшиво месо, изкуствено месо, синтетично месо, месо от епруветка, месо без месо, месо без клане/месо без жертви, „безплътно“ месо, in vitro месо, лабораторно месо/отглеждано в лаборатория месо, месо от клетки/клетъчно месо, „чисто месо“, дори Франкенщайн месо и научнофантастично месо. „Чисто месо“ е алтернативен термин, който се предпочита от някои журналисти, защитници и организации, които подкрепят технологията. Някои компании дори го наричат „новото природно/естествено“.
Как се произвежда лабораторно месо?
Традиционно получаването на месо означава развъждане и отглеждане на животни, изпращането им за клане и след това опаковане на месото за продажба. Дали това обаче е точно така?
Нека разгледаме тези въпроси, както и потенциалните плюсове и минуси от използването на изкуственото месо.
Изкуственото месо (форма на месен протеин) се добива чрез размножаване на стволови клетки от мускулна тъкан на животно, известно като животно донор, които се поставят в серум. Серумът обикновено се получава от кръвна плазма на неродени
телета/кончета – получаването ѝ изисква приколването на бременни крави (или коне) и извличане на кръвта на плода за добиване на серум, в който да се отглеждат стволовите клетки.
Въпреки цялата популярна медийна ярост, която се разпространява относно перспективите за производство на „лабораторно отгледано“ месо, има една „по-тъмна страна“ на култивирането на мускулни клетки в лаборатория за производство на храни. Слабото място, или Ахилесовата пета на лабораторното месо е именно серумът, в който се отглеждат клетките – фетален говежди серум (FBS).
Това е тема, на която се обръща малко внимание, отчасти защото тези, които се занимават с лабораторно месо, по ирония на съдбата се опитват да създадат по-хуманен свят.
Цените на храните през 2021 г.
Но биологията е сложна и има много допълнителни фактори, които са необходими за поддържането на клетъчния метаболизъм и растеж на клетките извън тялото. Традиционно изследователите използват фетален говежди серум за доставяне на различни растежни фактори, хормони и други компоненти, необходими за оцеляването на клетките в лабораторните условия. Понякога се използват и конски серум, екстракт от пилешки ембриони и други видове серуми.
Всяка година в света се произвеждат около половин милион литра FBS от до два милиона телета. След като кравата майка е заклана, матката й, съдържаща плода, се отстранява и кръвта на фетуса се източва. Използват се само фетуси на възраст над три месеца, в противен случай сърцето е твърде малко, за да се пробие. Дали по време на тази манипулация плодът вече е умрял от недостиг на кислород (аноксия), е много спорен. Независимо от това, няма практика да се прилага анестезия.
Много компании, разработващи лабораторно месо, насочват стремежа си в разработване на хранителна среда на растителна основа (синтетична алтернатива на феталната плазма), за да избегнат отрицателното отношение на консуматорите, но създадените до момента такива среди все още не дават задоволителни резултати за търговско производство и ползването им очевидно все още е прекалено скъпо.
Трудността идва от това, че за да растат клетките се нуждаят от протеините във FBS – той съдържа хиляди компоненти (хормони, ензими и т.н.) и е трудно да се знае кои са най-жизненоважни.
Другият етичен въпрос е, че стволовите клетки идват от животни, така че дори когато се използва растителна хранителна среда, лабораторното месо няма да бъде веганско.
Има няколко начина за извличане на клетките, включително хирургична биопсия. Те дори могат да бъдат извлечени от пера на птица, според Исак Емери от института The Good Food Institute, организация с нестопанска цел, която помага на компаниите да разработват чисти месни продукти.
Един от начините да се избегне използването на животни е да се развият безкрайни клетъчни линии, но да се направи това означава да се създадат клетки, подобни на рак, което би било трудно да се продава! Може да се вземат мускулни клетки чрез биопсия, без да се причини вреда или да се убива животно.
В края на процеса на отглеждане в лаборатория, мускулните стволови клетки започват да се трансформират, нарастват и зреят в мускулна тъкан. След това се добавя мастна тъкан, за да се даде вкус на месото по-съвместим с традиционното месо.
Крайният продукт обаче няма вид на пържола, а по-скоро на каша или кайма, тъй като липсват всички останали тъкани на нормалното месо – липсват кости, сухожилия и фасции, кръвоносни съдове и мазнини. Опиталите това месо казват, че му липсват нормалния вкус и мирис. Колкото до въпроса дали вегетарианците могат да ядат лабораторно отгледано месо, то е ясно, че след като се произвежда от животински клетки, не може да се счита за продукт, консумиран от хора, които не ядат месо.
Вегетарианците отдавна са запознати със заместителите на месото – включително „месо, кайма и колбаси“, произведени от соя или „хрупкави пилешки хапки“, направени от растителен протеин. Но за любителите на месото това не е достатъчно и – „пържолата е пържола, ако идва от крава“.
Освен етичния аспект има още няколко ключови въпроса, свързани с производството на изкуствено месо:
* Лабораторно отглеждано месо съдържа животински продукти и ако в бъдеще стане търговски жизнеспособен продукт, учените ще продължат да отглеждат нови породи животни. Те ще продължат да експериментират с клетки от различни видове животни и тези животни ще бъдат развъждани, държани, затворени, използвани и убити в безкрайното търсене на по-добър продукт;
* Тъй като настоящите изследвания на лабораторно отглежданото месо използват животни, то не може да се нарече свободно от жестокост и закупуването на продукта би подкрепило страданията на животните;
* Тъй като лабораторно отгледаното месо е в ранна детска възраст, твърде рано е да се каже дали екологичните предимства определено ще се появят;
* Много е скъпо да се произвежда;
* Най-големият проблем е високият му въглероден отпечатък, дължащ се на интензивните енергийни нужди, необходими за производството му. Производителите твърдят, че това ще се подобри с развитието на производството в промишлени мащаби;
* Вкусът не е непременно привлекателен за всички;
* Все още не е ясно как трябва да бъде регулирано и етикетирано;
* Не е напълно известно колко е здравословно и какво е хранителното съдържание в сравнение с истинското месо.
Вече е установено, че отглежданото в лаборатория месо всъщност е по-вредно за околната среда. Ново проучване повдига неудобни въпроси. Beef Central публикува статия за твърденията от така наречените „ползи“ за околната среда от лабораторно-отгледаното месо. Има нарастваща загриженост за въздействието на консумацията на месо върху планетата. Около една четвърт от емисиите на парникови газове, които повишават температурите, се дължат на животновъдството.
Производството на говеждо месо се счита, че допринася в най-голяма степен чрез отделяните въглероден диоксид, метан и азотен оксид от оборския тор и от храносмилателните процеси на говедата. Съществуват и допълнителни газове от прилагането на торове в земята, от преобразуването на земята за пасища и при фуражното производство.
Друго проучване на изследователи от училището в Оксфорд Мартин д-р Джон Линч и проф. Раймънд Пиерхумберт разглежда дългосрочните последици за климата при производството на култивирано месо спрямо месото от добитък. Публикуван на 19
февруари 2019 г. в списанието Frontiers for Sustainable Food Systems15, в доклада им се твърди, че отглежданото в лаборатория месо в дългосрочен план може да ускори изменението на климата повече от добива на обикновеното говеждо месо и изкуственото месо може да генерира по-дълготрайни и по-вредни парникови газове, отколкото нормалното отглеждане на говеда.
Климатичният модел на учените установи, че при някои обстоятелства и в дългосрочен план производството на лабораторно месо може да доведе до по-силно затопляне.
Това е така, защото емисиите от лабораторията са свързани с производството на енергия, която почти изцяло се състои от въглероден диоксид, който се задържа в атмосферата стотици години.
Изследователите стигат до извода, че само в най-оптимистичните сценарии въздействието на отглежданото в лабораторни условия месо е по-малко вредно от отглеждането на едър рогат добитък.
(Докладът е публикуван със съкращения)
