След като през юни и юли храните поевтиняваха в световен мащаб, през август отново се стигна до повишаване на цените им, като те вече са с 32,9% над нивото, регистрирано през същия месец на 2020 г., обявиха от Организацията за земеделие и прехрана. Индексът на цените на храните, изчисляван от агенцията към ООН и отразяващ месечните промени в цените на основни зърнени култури и растителни масла, млечни и месни продукти, както и на захарта, отчете ръст от 3,1% спрямо юли до 127,4 пункта. От организацията уточняват, че повишаването на индекса се дължи основно на поскъпването на захарта, растителните масла и зърнените култури.
През миналия месец подиндексът за зърнените култури отчете ръст от 3,4% спрямо юли до 129,8 пункта, като вече е с 31,1% над нивото си от август 2020 г. Заради влошените перспективи за реколтата в големи производителки световните цени на пшеницата се повишиха с 8,8% на месечна база. При останалите зърнени култури обаче картината бе пъстра. Понижаването на прогнозите за реколтата от ечемик най-вече в Канада и САШ, както и поскъпването на пшеницата доведоха до повишаване на международните котировки при ечемика с 9% в сравнение с юли. Цените на царевицата обаче се понижиха с 0,9%, след като подобряването на перспективите за реколтата в Аржентина, Европейския съюз и Украйна компенсира влошаването на прогнозите за производството в Бразилия и САЩ.
При растителните масла през август бе отчетен среден ръст на подиндекса от цели 6,7% до 165,7 пункта и той достигна 6-месечен връх. В основата на повишаването на подиндекса е поскъпването на палмовото и рапичното масло и слънчогледовото олио. Повишаването на цените на палмовото масло е предизвикато от запазващите се опасения за невъзможност за реализиране на пълния потенциал на производството, което би довело до спад и на запасите в Малайзия. Високото търсене в ЕС на фона на прогози за спад на световното предлагане вдигна цените на рапичното масло. Колкото до олиото, то поскъпна заради спада на предлагането за износ от Черноморския регион, където се очакваше излизането на пазара на новата реколта.
Усреднената стойност на подиндекса за млечните продуукти през август се понижи слабо спрямо юли до 116 пункта, но остава с 13,6% над нивото си от август миналата година. Запазващото се слабо търсене за незабавен внос на сухо мляко на фона на сезонното увеличаване на предлагането за износ от Океания в началото на производствения сезон там доведе до спад на котировките на продукта. Сирената обаче поскъпнаха заради нарасналото вътрешно търсене в Европа при спад на предлагането и въпреки лекото понижаване на цените в Океания заради нарасналото производство. Цените на маслото също се повишиха слабо под влияние на силното търсене за внос с кратък срок на доставка от страните в Югоизточна Азия.
При месните продукти през август бе отчетено слабо повишение на подиндекса, но е възможно крайната му стойност да се промени заради неполучени данни при изчисляването, като вместо тях са използвани прогнози. Подиндексът обаче остава с 22% над нивото си от август миналата година. Активните покупки от Китай на овче и говеждо месо и намаляването на поголовието в Океания са в основата на поскъпването им. Повишиха се цените и на пилешкото благодарение главно на стабилното търсене за внос от страните от Източна Азия и Близкия изток, както и на ограничения ръст на производството в част от големите страни-износителки, породен от високите производствени разходи дефицита на работна ръка. Цените на свинското обаче се понижиха заради продължаващия спад на покупките от Китай и слабото вътрешно търсене в Европа при известно увеличаване на животните за клане.
Подиндексът за цената на захарта скочи с 9,6% през август спрямо юли до 120,1 пункта, като след непрекъснато 5-месечно поскъпване цените на сладкия продукт достигнаха най-високото си ниво от февруари 2017 г- насам. Опасенията от щетите, нанесени на реколтата от захарна тръстика от продължилата доскоро суша и последвалите студове в Бразилия, която е най-големият износител на захар в света, са причина за поскъпването. То можеше да бъде още по-голямо, но поевтиняването на суровия петрол и обезценяването на бразилския реаал спрямо щатския долар оказаха ограничаващо въздействие. В същата посока подействаха и добрите перспективи за реколтите от захарна тръстика в Индия и захарно цвекло в ЕС.
