Тенденцията лозята да бъдат изкоренявани или изоставяни ще продължи ускорено в следващите няколко години, ако не се предприеме адекватна политика от страна на държавата. Това каза пред Sinor.bg д-р Петьо Бошнаков, председател на Националното сдружение на българските лозари.
Протестите на лозарите
На 2 и 7 септември производителите на грозде протестираха край Поморие и Монтана, като обявиха за основен проблем ниските изкупни цени.
„Изкупните цени на виненото грозде са в рамките на 50 – 60 ст. и това не удовлетворява лозарите. Всички селскостопански продукти през последните години поскъпнаха. Тази година житото и слънчогледа вече доближават цената на гроздето“, коментира Бошнаков.
Той припомни необходимостта от ръчен труд в сектора, който поскъпва на фона на липсата на работна ръка.
145 хиляди тона винено грозде се очаква да бъде прибрано
Производителят допълни, че докато в предходни години гроздето се е изкупувало за около 0,80 – 1,10 лв., след 2017 – 2018 г. цените рязко падат с 40 – 50%.
„На всички е ясно, че разходите за производство постоянно растат. Колегите изнемогват, цената е прекалено ниска за полагните усилия. Работим на загуба в последните 3 години и това е причината за протестите“, посочи той.
Ароматните сортове са предпочитани
Все пак някои специфични сортове се изкупуват на по-висока цена, тъй като са необходими на големите заводи. Такъв сорт например е Мускат, който традиционно се търси от населението. На дребно върви около 1,20 лв., на едро различните заводи дават между 65 и 80 ст., каза Петьо Бошнаков.
Като цяло ароматните сортове са предпочитани и търсени, тъй като българите традиционно варят ракия от тях. Така е с мискетовите сортове и Траминер, които се изкупуват на по-висока цена от Шардоне и Совиньон блан.
Проблемът със сдружаването
Запитан възможно ли е производителите на грозде да се обединят, за да решават заедно проблемите си, председателят на организацията им каза: „Именно с тази цел беше създадено това сдружение. Да защитаваме своите интереси пред институциите и да се подпомагаме“.
„Гроздето за винопроизводство е особено нетраен продукт. Изисква преработка в рамките на часове, не повече от ден. По-скоро е необходимо за малките производители обединяването в кооперативи с цел преработка във вино и високоалкохолни напитки“, смята председателят на сдружението.
Той допълва: „Малките стопани нямат финансова сила, нито компетентност, за да превърнат своята продукция в алкохол и да излязат на пазара. Държавата трябва да ги стимулира да се кооперират за създаването на производствени бази“.
Ще има ли инвестиционна мярка?
Според него това може да стане с инвестиционна мярка по
Националната лозарска програма. Стопаните искат и отварянето на мярка за закупуването на техника, като очакват ИАЛВ да я стартира през април догодина.
Секторът очаква гаранционен фонд
Има възможност по Националната лозарска програма да бъде създаден гаранционен фонд, който да да интервенира на пазара при тежки години с определено подпомагане от страна на държавата. Това е един от механизмите, който може да се използва, но не работи към момента и нямаме детайли и реални стъпки, за да функционира, коментира д-р Бошнаков.
Той заяви, че производителите биха се включили в добри години във финансирането на фонда заедно с държавата.
За тази година по думите му няма държавна подкрепа за сектора, освен директните плащания от 13,50 евро на декар, колкото и за останалите сектори. „Лозарството е абсолютно изравнено с пасищата като подпомагане“, твърди производителят.
Миналата година са били отпуснати средства по ковид мярка и de minimis.
Ще има ли още протести?
„Протестите са замразени към момента, всички сме в кампанията. Очакваме да видим след промените в бюджета дали и как ще бъде заложено подпомагане към нашия сектор. След това сме готови да пристъпим към такива действия, ако не сме удовлетворени от предлаганите решения“, коментира председателят на организацията.
По повод коментара на агроминистъра проф. Христо Бозуков, че за юни, юли и август от Държавен фонд „Земеделие“ са изплатени близо 12,5 млн. лв. на производителите, д-р Бошнаков каза, че тези пари са дадени по мярка съхранение на вино.
„Тя не беше консултирана с лозарския сектор. Това са пари за съхранение предвид ковид и тежката ситуация при реализирането на продукцията. Но това допълнително утежнява ситуацията поради факта, че преработвателите са стимулирани да съхранят виното, а не да го продават, за което получават по 77 ст. на литър.
Мярката дори има негативен ефект – някои съхраняват българско вино и за да не излязат от пазара, внасят чуждо“, коментира Петьо Бошнаков. По думите му практиката в ЕС е подпомагането да не създава натиск върху пазара. Наличното вино се преварява в спиртни напитки и така се получава субсидия.
Според Бошнаков тазгодишните добиви са средни за страната, като засушаването се е отразило по-силно в Южна България, отколкото в северната част на страната. Като цяло кампанията продължава и още няма обобщена информация.
Изкореняване на лозя
„В последните 15 – 20 години секторът замира. Ежегодно се изкореняват лозя и тази тенденция ще продължи. Няма механизъм, който да накара частните прозводители да отглеждат лозя при положение, че от три години са на загуба и няма тенденция за повишаване на цените. Със сигурност все повече лозя ще бъдат изоставяни“, смята д-р Бошнаков.
„Да, има масиви, които се обновяват, но като цяло площите в последните години намаляват и тази тендеция ще продължи ускорено в следващите няколко години, ако не се предприеме адекватна политика от страна на държавата“, коментира той.
Надежда Иванова
