Производителите на плодове и зеленчуци настояват в актуализацията на бюджета да бъдат заложени средства за подпомагане на стопанствата заради ковид пандемията и неблагоприятните за реколтата климатични промени. Това каза пред Sinor.bg Мариана Милтенова, председател на Управителния съвет на Националния съюз на градинарите в България.
Припомняме, че земеделското министерство е поискало 110,5 млн. лева за компенсации за земеделците, но засега не се предвижда да ги получи, според внесения в Народното събрание проект.
На среща с представители на парламентарната земеделска комисия фермерите са отправили редица искания, като сега настояват между първо и второ четене да бъдат заложени средства за стопанствата - по думите на Милтенова „за ковид мерки и за реакция на климатичните промени, които съсипаха голяма част от зеленчуците в страната по независещи от нас причини“.
Представителката на бранша припомня, че производителите на зеленчуци и плодове са в особено тежко положение след миналогодишния срив в туристопотока и потреблението в условията на пандемия, острата липса на работна ръка, продължаващата втора година суша и поскъпналия ток. „Ние не получихме подпомагане по мерките 60:40 или 80:20, за разлика от ресторантьорите. Тях, като ги затворят, и ние не можем да реализираме продукцията“, обясни Милтенова.
Предложенията на сектора
Пред депутатите от земеделската комисия фермерите са поставили нерешени въпроси, повдигани и пред предишни правителства - за сивия сектор, за нерегламентирания внос, предложението си за намаляване на ДДС. Този данък по думите й в редица европейски страни, като Румъния и Германия, е по-нисък за зеленчуците и плодовете. Според фермерите сивият сектор ще намалее, ако при пресните продукти се въведе обратно начисляване на ДДС.
Свиване на площите
Милтенова допълва, че много прозводители, включително с модерни стопанства, обмислят да ги продадат, за да намалят натрупаните загуби на фона на високите разходи за горива и напояване. Някои вече намаляват в пъти засетите площи. Тя даде пример с производител на пипер, който е отчел загуба от 300 лева на декар и обмисля изобщо да се откаже от тази култура. „Нека на всички да е ясно защо няма да има български пипер, домати и краставици. Политиката в продължение на 20 години е в посока унищожение на нашия сектор“, коментира тя.
Позицията на картофопроизводителите е сходна
За 2020 г. агростатистиката отчита 3,5% намаление на реколтираните площи със зеленчуци. Мариана Милтенова очаква и тази година да бъде отчетено свиване, но според нея то е още по-голямо при засетите площи със зеленчуци.
Като цяло тази година тя очаква свиване на площите с пипер, краставици и домати и предполага, че част от черешите са останали необрани въпреки увеличението на площите поради липсата на работна ръка.
Схеми със субсидиите
„В същото време има хора, които не произвеждат, просто уж засяват, уж реколтират, очертават и получават субсидия без да произвеждат и да обработват“, казва председателят на Националния съюз на градинарите. Тя дава пример и с наскоро продадена черешова градина, като новият собственик няма намерение да пръска и да бере, а само да взема само субсидии. „Това не са традиционните производители, а хора извън сектора, които влизат с различни схеми, за да получават субсидия. Това разбива тотално пазара“, коментира Милтенова.
На крайните количества продукция влияе и наличието на стари градини, които не се гледат както трябва, но се очертават за субсидии.
Напояването засега остава без финансиране
След като възможността да се финансира напояването чрез Плана за възстановяване отпадна, градинарите искат в новия план да се финансират мерки на индивидуалните стопанства за сондажи, за ресурсоспестяващи методи за напояване и за резервоари за съхранение на вода там, където няма мрежа на „Напоителни системи“. Засега това предложение не среща положителен отговор.
Милтенова изчислява, че от предвидените грантове за България по Плана за възстановяване в размер над 12 млрд. лв. от евросредствата ще бъдат заделени едва 2,2% за земеделие – около 267 млн. лв.
Запитана дали градинарите ще кандидатстват с проекти за напояване по мярка 4.1 на ПРСР, тя посочи как „в момента хората се чудят дали има смисъл да кандидатстват, след като се одобряват проекти само на определени консултанти“.
По думите й миналодишното подпомагане за средните стопансва за ковид мерки е било между 3 до 5 хил. лв. за цялата година при невъзможност за реализация на продукцията. „Тази година ги няма предвидени и тези пари и ние питаме къде стои сектор "Земеделие" в политиката на правителството“, коментира тя.
„Преди да направиш каквото и да е, трябва да реши въпросът с доставка на храна за хората. Ако не си решил въпроса за изхранването на населението, абсолютно всичко друго губи смисъл – строителство, пътища, технологии, образование, здравеопазване, ако хората нямат храна и не могат да живеят“, заключава председателят на Националния съюз на градинарите.
Надежда Иванова
