Брястът е широколистен вид, спадащ към сем. Брястови (Ulmaceae), род (Ulmus). Родът обхваща над 15 вида, от които у нас виреят полският (U. campestris или U. glabra), планинският (U. montana) и белият ( U. effusa). Дърветата от посочените видове при подходящи условия израстват до 40 м. Диаметърът на стъблото може да достигне 1,20 м. Дървесните корони са добре облистени. Листата са асиметрични и са наредени в две редици. Преди тяхното развитие се появяват съцветията като кичури.
Посочените ботанически особености привличат любителите на дървесните видове. Поради това брястове могат да бъдат срещнати не само в парковете, но и в по-големи дворове, най-често във вилните зони. Тези величествени дървета, обаче, от десетилетия са застрашени от унищожаване поради нападението на болестотворна гъба. Тя причинява болест, която е почти нелечима и най-често болните дървета умират в период от няколко години.
Резитбата като хирургическа практика
Болестта е проучена за първи път преди век в Нидерландия (Холандия). Десетилетия по-късно вече носи името холандска болест.
Външните признаци се явяват по листата и клоните. Листата повяхват, листната петура издребнява, сивее, жълтее, съхне. Част от листата падат далече преди края на вегетацията. Леторастите съхнат, съхнат цели клони. Кората на клонките се напуква и отделя по характерен начин като люспи.
Отслабналото дърво става обект на вторично нападение от гъби, хранещи се с мъртва тъкан, известни в науката като сапрофити. Болните дървета могат да оцелеят до края на вегетацията, но посрещат зимата незапасени с хранителни вещества и загиват. Болестта може да протече и бързо (остро, акутно). Загиват млади жизнени и бързорастящи дървета.
За предотвратяването на холандската болест специалистите препоръчват борба с насекомите, които нападат дървесното лико и така спомагат за заразяването на дърветата от патогенната гъба. Проучванията показват относителна устойчивост на видовете Ulmus pumila L. и Ulmus parvifolia Jacq.
Необходимо е редовно и внимателно обследване на градините, където растат брястове, за да бъдат открити навреме признаците на болестта. Желателно е диагнозата да бъде поставена след изследване от специалист и на вътрешните признаци в проводящата система.
Изсъхналите клони на болните дървета, както и загиналите дървета в парковете и дворовете подлежат на унищожаване. Мъртвата дървесина трябва да бъде изгорена. Засаждането на брястове трябва да става на благоприятни за вида природни условия, защото по-високите температури, сушите и спадането на подпочвените води отслабват жизнеността на дърветата.
Доц. д-р Антоний Стоев
ИПАЗР „Никола Пушкаров”
София
