Ако служебният кабинет представи коригирания План за възстановяване и устойчивост за обсъждане от бизнеса в средата на юли, каквито са обещанията, към ноември и България би могла да получи необходимите средства за изпълнениеп на проектите. Това съобщиха в интервю за БНТ председателите на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев и на Конфедерацията на независимите синдикати КНСБ Пламен Димитров.
Положителното е, че всяка държава-членка може да кандидатства с проекти, започнати през пролетта на 2020 г., така че и държавата би могла да съфинансира проектите, преди да се получи планираният ресурс от ЕС.
В същото време вчера Европейската комисия прие амбициозен и всеобхватен пакет от мерки за подпомагане на подобряването на паричния поток за финансиране на прехода към устойчива икономика на държавите в ЕС. Новата стратегия за устойчиво финансиране има за цел да подпомогне финансирането на прехода към устойчива икономика, като предлага мерки в четири области - финансиране на прехода, приобщаване на държавите-членки, устойчивост и принос на финансовата система за глобалната амбиция за растеж, съобщиха от пресцентъра на Еврокомисията.
Новият пакет от мерки надгражда плана за действие за финансиране на устойчив растеж от 2018 г., както и доклада за преходно финансиране от Платформата за устойчиво финансиране и консултация, проведена от април до юли 2020 г.
Бюджетът на ЕС за 2022 г. - предложението
След като бъде приет от еврозаконодателите, този предложен регламент ще установи златен стандарт за това как компаниите и държавната власт могат да използват зелените облигации за набиране на средства на капиталовите пазари за финансиране на такива амбициозни мащабни инвестиции, като същевременно отговарят на строгите изисквания за устойчивост и защита на инвеститорите .
Това ще бъде полезно както за емитентите, така и за инвеститорите на зелени облигации. Например, издателите ще разполагат с надежден инструмент, за да покажат, че финансират законни зелени проекти, съобразени с таксономията на ЕС - виж регламента на ЕС.
От своя страна и инвеститорите, които купуват облигациите, ще могат по-лесно да оценят, сравнят и да се доверят, че техните инвестиции са устойчиви, като по този начин намаляват рисковете, породени от екологичното пране.
Новият EUGBS ще бъде отворен за всеки емитент на зелени облигации, включително компании, публични органи, както и емитенти, намиращи се извън ЕС. Предложената рамка има четири ключови изисквания:
Изравняване на таксономията:
Средствата, събрани от облигацията, трябва да бъдат разпределени изцяло за проекти, които са в съответствие с таксономията на ЕС. Ще припомним, че правилникът за таксономията въвежда система за етикетиране на екологични инвестиции, водещи до намаляване на въглеродните емисии. Целта е да се насочат стотици милиарди средства към индустрии и компании от 13 сектора, включително възобновяеми енергийни източници, транспорт, горско стопанство (селското стопанство е изключено), производство, сгради, застраховане и дори изкуства, които заедно представляват близо 80% от емисиите на парникови газове в ЕС, обясняват от Европейската комисия.
Планът, представен вчера, гарантира пълна прозрачност за начина на разпределяне на постъпленията от облигации чрез подробни изисквания за докладване. Всички европейски зелени облигации трябва да бъдат проверени от външен рецензент, за да се гарантира спазването на регламента и привеждането в съответствие на таксономията на финансираните проекти
Надзор от страна на Европейския орган за пазарите на ценни книжа (ESMA) на рецензенти: Външните рецензенти, предоставящи услуги на емитенти на европейски зелени облигации, трябва да бъдат регистрирани и контролирани от ESMA. Това ще гарантира качеството на техните услуги и надеждността на техните прегледи, за да защити инвеститорите и да гарантира целостта на пазара, съобщиха от ЕК.
