Българските земеделски производители трябва да се възползват от потенциала при отглеждането на лешници и гаранциите за изкупуване, които им предоставя търсенето на продукцията на световния пазар. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите проф. д-р Бозуков по време на среща с представители на една от големите световни фирми за производство на шоколадови изделия.
Турция наваксва част от изоставането в износа на лешници
Представителите на търговската фирма информираха министър Бозуков, че първоначалните инвестиции за създаването на овощна градина от лешници, с капково напояване, възлизат на около 350-400 евро на декар. Възвръщането на направените разходи за периода на вегетация на дръвчетата е към седмата година, а първата реколта е около четвъртата, като пълното плододаване започва около седмата година.
Лешниковият хоботник е способен да унищожи напълно реколтата
Направени анализи в областта показват, че търсенето на лешници в световен мащаб гарантират пазар на продукцията и извеждат необходимост в България да бъдат създадени около 3 000 хектара нови лешникови градини. Такава плантация за тринадесет годишен период може да произведе около 7000 тона лешници (тегло с черупката), като тяхната пазарна стойност възлиза на близо 17,5 млн. евро. Това се обуславя и от нарастващата тенденция към потреблението на лешници от хранителната промишленост. Тъй като те са здравословен продукт и подлежат на лесно съхранение за дълъг период от време.
Отглеждането на лешници изисква ограничено използване на ръчен труд, понеже процесът е силно механизиран. Обработването на този вид насаждения могат да бъдат добра алтернатива за преориентиране на тютюнопроизводители към този сектор. Доходът, който се получава от отглеждане на лешници е близък до този на тютюна. Друго предимство при овощните градини с лешници са широките бразди до четвъртата година след засаждане, които могат да бъдат ползвани за отглеждането на протеинови култури, като за тях има осигурено субсидиране.
„Необходима е политическа воля и подкрепа за земеделците при отглеждането на черупковите плодове, за да се нареди България до световните доставчици на лешници“, отбеляза проф. Бозуков. Той добави, че за съжаление предишното правителство е водило политика, която не подкрепя създаването на нови насаждения от лешници. Това е и причината те да са изключени от възможността за подпомагане по инвестиционните мерки на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020.
