Средствата за България по Плана за възстановяване и устойчивост не са застрашени. Най-вероятно още тази година страната ни ще получи 13% префинансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост – това са около 1,6 милиарда лева. Това съобщи вицепремиерът по европейските средства Атанас Пеканов по време на отчетния брифинг на правителството, проведен днес в Министерския съвет.
„Отчитаме липса на прозрачен и задълбочен обществен диалог в последната година по темата как функционира механизмът и каква е ролята на държавата, което позволява да се разпространяват различни заблуди”, обясни още Пеканов. „Скоро след като планът бъде внесен, надявам се в рамките на нашия служебен кабинет определените средства да се влеят в българската икономика. Големият въпрос не е дали ще дойдат през август или октомври, а в какво ще ги инвестираме и как това ще направи страната ни по-сигурна и просперираща. Нека не правим компромис с качеството на такъв важен за страната ни финансов ресурс. А забавянето се дължи на два фактора - политическото решение на предишното правителство да не предава Плана, а дори да ни остави техническа работа по него, както и нашето желание той да бъде по-добър и амбициозен”, допълни вицепремиерът.
Прегледът на първия вариант на плана показал редица недостатъци, което мотивира служебния кабинет да рестартират работата на работната група и да отворят за набиране на нови проектни предложения.
През изминалия месец вицепремиерът е провел над 45 срещи с представители на различните институции и организации – с Европейска комисия, еврокомисаря Йоханес Хан, посланици, представители на международните институции у нас, представители на гражданското общество, на тристранката, работодатели и синдикати, Икономическия и социален съвет. Получени са над 30 нови проекта, както и няколко предложения за реформи. В резултат на това е взето решение да се доработят около 50% от заварените проекти и да се впишат нови значими проекти и реформи.
“Целта на промените е да залегнат някои наши ключови приоритети, да адресираме отворените критики на Комисията и да инициираме дълго отлагани генерални промени. В тях влизат - залагане на повече механизми за контрол на средствата, осигуряване на доброто изпълнение чрез помощ от страна на ЕК за използване на добрите практики от други страни, и не на последно място - повече ресурси да бъдат разпределени в регионите извън столицата.
„От тези над 30 нови проектни предложения, които получихме, повечето са добри, но за съжаление не всички отговарят на строгите критерии на Европейската комисия. В момента разглеждаме 10 от новите проекти, които отговарят на целите и съвпадат с обществените интереси”, заяви Атанас Пеканов.
В сферата на образованието става въпрос за „Национален STEM Център“, който ще бъде основният доставчик на професионално развитие за учителите в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (STEM). В Центъра ще тренират олимпийските отбори на България, бъдещият ни научен авангард.
В сферата на здравеопазването, - създаване на национална система за диагностика и лечение на инсулт в България. Тя ще надгради на текущото проектно предложение, което има за цел изграждане на първия в България център за обучение по интервенционална неврорентгенология, както и създаването на национална мрежа от високотехнологични центрове за диагностика и лечение на неврологични и съдови заболявания като мозъчен инсулт (строук центрове), но вече с национално покритие.
В допълнение на това, търсим варианти и за включване в Плана на система за оказване на бърза помощ по въздуха, за да не бъдем последната страна в Европа без такава и пациентите да получават съвременна и квалифицирана спешна медицинска помощ в рамките на т. нар. златен час с последващо транспортиране на пациенти и пострадали при необходимост, от и до всяка географска точка на страната.
Промените по заварените проектни предложения се отнасят до - Програмата за икономическа трансформация, която трябва да стане по-ефективна; Програмата за енергийна ефективност на сградния фонд, както и увеличаване на обхвата на Програмата за финансиране на енергия чрез изграждане на фотоволтаични и слънчеви системи в еднофамилни сгради. Обсъжданите реформи са в социалната сфера, където от години Европейската комисия настоява за промяна, както и реформа за по-добро включване и стимулиране на старт-ъп сцената, която може да бъде сериозен двигател на икономиката.
Пеканов заяви още, че тече усилена подготовка и по Споразумението за партньорство за следващия програмен период и съответните оперативни програми, някои от които са подадени от предишното правителство, но по които все още няма становище на европейските ни партньори.
