Множество проблеми в сектора на пчеларството са очертани в доклада подготвен от Центъра за оценка на риска по хранителната верига и обявен през април т.г. В тази връзка Ростислав Рашев, председател на пчеларско дружество "Липа" - Стара Загора, който се грижи за над 400 пчелни семейства, заяви пред Sinor.bg, че „са необходими кардинални мерки – една добре обмислена стратегия, по която да започне работа. Всички други половинчати действия водят и до слаби резултати“.
Част от доклада беше оповестена през април след проверка на 26,5% от регистрираните пчелни семейства, като агроминистерсвото посочи като основни причини за смъртност липсата на достатъчни хранителни запаси или лошо зазимяване от стопаните, както и болестите по пчелите. Най-много са загиналите пчелни семейства в областите Кърджали, Разград, Бургас, Силистра и Велико Търново.
По данни на агроминистерството към 1 октомври 2020 г. пчелните семейства в страната са 863 300 (-0,5% спрямо 2019 г.). А семействата, от които е добиван мед, намаляват до 680 300 (-3,2%). Средният добив от кошер пада с 18,7% до 13,3 кг. Броят на стопанствата с пчелни семейства през 2020 година е 11 626 (–15,6%). Тази година те са още по-малко – 8 389, според регистър на БАБХ.
Според новия доклад са проверени 21,3% от регистрираните пчелини. Над 50 на сто от загубите се дължат на недостатъчните хранителни запаси и лошо зазимяване. При 15% от проверените пчелни семейства са загубени вследствие на болести по пчелите – основно вароатоза и по-рядко нозематоза. В 28% от случаите се наблюдава синдромът на празния кошер, което според експертите се дължи на болести или пестициди, които сриват имунната система на пчелите.
Специалистите твърдят, че факторите, които предизвикват повишен отпад на пчелни семейства, имат комплексен характер - неблагоприятни климатични условия, недостатъчно количество и качество на хранителните запаси, неправилно или ненавременно прилагане на препарати за ветеринарномедицинска и растителна защита, използване на нерегистрирани препарати и от двата вида, недобри практики в земеделието и пчеларството, разпространение на вароатоза и нозематоза в страната, липсата на редовен мониторинг на тези болести, използване на нерегламентирани хранителни добавки от пчеларите.
В тази връзка Ростислав Рашев посочи, че „вероятно са необходими и спешни стъпки, като надграждането на електронната система за оповестяване, за което имахме съгласие от бившия зам.-министър Янко Иванов, и промени в Наредба 13 за опазването на пчелите. Но така или иначе е необходима цялостна стратегия, политическа воля, а също и воля в гилдията, да променим нещата изцяло“.
Стовариха вината върху стопаните
„За съжаление, изброените в доклада причини за смъртността на пчелните семейства са верни, както и проблемът с ниската професионална квалификация при някои пчелари или фактът, че не третират едновременно пчелните семейства в рамките на един район. За синхронизирането на третиранията освен това към момента нямаме законова основа“, допълва той.
Пчеларят определя доклада като „важен документ“, в който специалистите обобщават проблеми, които отдавна секторът поставя пред МЗХГ.
Но трябва да се открои още един проблем, посочен в доклада – при анализите са открити остатъци от пестициди във восъчните основи. „Не е ясно по кой път субстанцията попада във восъка, тъй като това е разрешен ветеринарномедицински препарат за третиране на пчелите срещу вароатоза, но и в същото време с него се пръскат и земеделски площи. Не знам дали е опасно за човека, но при пчелите в големи дози веществото намалява яйцеснасянето на майката“, посочи още пчеларят. Според него откритото при анализите вещество е едно и също, на фона на занижен контрол върху дейността на предприятията за преработка на восък.
„Не може всеки, закупил кошер, да се назове пчелар. Дори това да е само хоби, би следвало да имаш елементарни познания и да си ги защитил. Но в момента няма нормативна база, която да посочва пред кого един пчелар трябва да защити знанията си. Така някои стават пчелари без необходимата практика и теория. Оттам следва серия от проблеми. Заразни заболявания по пчелите съществуват. Пчелните семейства на хората, които не разпознават заболяванията, стават преносители. Неправилното третиране срещу вароа създава огнища. Идва и проблемът с неправилните зазимявания“, допълва той.
Според Рашев Наредба 13 за опазване на пчелите не изпълнява своята цел в сегашния си вид. Защото регламентира ограничение земеделските площи да се третират с инсектициди до 10 ч. сутринта, но за пчелите са опасни също някои фунгициди и един хербицид, които не са ограничени.
След зимата пчеларите изпаднаха в колапс
По темата за пръскането на нивите в определени часове Рашев посочи, че „пчеларите имат много ясна позиция за използваните препарати за растителна защита, маркирани като SPe-8 или опасни за пчелите, които трябва да бъдат използвани само в тъмната част на денонощието. Това беше повод за много препирни в работната група по Наредба 13, в която участвах. БАБХ и нейните специалисти в работната група чудесно разбраха за какво става въпрос. Против бяха авиаторите и зърнопроизводителите, защото това затруднява тяхната дейност. Добре, но вие, за да улеснявате вашата дейност, буквално убивате нашата. Имаме голямо различие в щетата, която нанасяме един на друг“, закщлючава пчеларят.
Рашев изтъква, че според научните среди не само SPe-8 препаратите, а и всички препарати трябва да се използват, когато няма летеж. Явно има въпроси, по които не може да се случи консенсус, и е нормално тогава министърът на земеделието да вземе нещата в свои ръце и да предприеме мерки, настоява той.
Потомственият пчелар Теодор Пушкаров от монтанското село Меляне, който се грижи за 120 кошера, пък наблегна на факта, че през миналата година пчеларите не са получили както помощ по de minimis, така и подпомагане заради проблемите с пазара заради Covid кризата.
Според него неправилното зазимяване може да е причина за смъртността, ако пчеларят не си е свършил работата, но секторът страда основно от пръсканията с препарати за растителна защита, в областите с интензивно земеделие. По думите му в Добрич, Русе, Плевен „пчеларството в момента се унищожава“.
Тъй като неговите пчелни семейства попадат в земи от екомрежата Натура 2000, той няма този проблем. За сметка на това добивът е ограничен от оскъдната паша заради засушаването през лятото, след като акацията вече е прецъфтяла. В плодородните полета пашата за пчелите е повече, но рискът е много висок, отчита стопанинът. „Въпросът опира до самосъзнанието на колегите зърнопроизводители, да работим заедно, а не всеки да пръска, когато иска“, коментира той.
И Ростислав Рашев, и Теодор Пушкаров отчитат малък брой загубени пчелни семейства през тази зима.
„Сега, докато имаме служебно правителство, не е моментът да се пише стратегия. Този план следва да е дългосрочен, с хоризонт от няколко години“, препоръчва Ростислав Рашев.
Той отчита, че пчеларите точно сега в сезона са изключително заети, а и голяма част работят и друго, за да се издържат. Тези, които пък се издържат само от пчеларство, гледат стотици семейства и също не е възможно да участват в момента в дебати и дискусии. „Така че наесен е чудесно време, стига да видим политическо желание да се случват нещата“, смята той.
Надежда Иванова
