Проблемът с огромната зимна смъртност при пчелите, последвала след сухото лято на 2020 година и нападението на семействата от кърлежи (най-тежката напаст вароатозата), постави браншът в колапс. Затова и днес за първи път на мирен протест в София се събират представители на седем от големите пчеларски сдружения в страната, които ще връчат на министъра на земеделието Десислава Танева декларация с предложения за спасение на бизнеса.
От лятото на миналата година досега стопаните отчитат необичайно висок процент на смъртност на пчелните семейства - между 35 и 40 процента. По неофициални данни загиналите семейства са между 150 хиляди и 200 хиляди. В някои пчелини смъртността тази зима е достигала 80-90%, което означава пълно унищожение, тъй като нормалният процент на смъртност достига най-много 10%. Проблемът със смъртността се засили особено силно, след като на европейско ниво беше доказано вредното въздействие от някои пестициди върху популацията на пчелите. Последната година обаче големият проблем за родните стопани се оказа сушата и нападението на кошерите от кърлежа, предизвикващ вароатоза.
Ще припомним, че над 85% от кърлежите на вароатозата се излюпват и развиват върху търтеевите ларви, но когато те липсват, както се е получила миналото лято заради сушата, тогава кърлежите снасят яйцата си в килийките с работническо пило, където би трябвало да се излюпят ларвите на есенно-зимните пчели. Получава се така, че върху пчелните ларви се излюпват кърлежи, които понижават жизнените функции на младите излюпени пчели и те не доживяват до пролетта! От тук идва и изводът, че кърлежите е трябвало да бъдат ликвидирани в пчелното семейство още през август 2020 г. преди спирането на търтеевото пило, за да не нападат работническото и да не отслабват зимните пчели.
„Ситуацията наистина е тревожна”, посочи за Синор.бг пчеларят от Странджа Манол Тодоров, успешно регистрирал странджанския мановия мед като защитено наименование в Евросъюза. Въпреки че в неговия регион този проблем е засегнал малцина, през 2014 и 2015 година хората от Странжда минаха през подобна криза и тогава те наистина получиха подкрепа от администрацията. И сега проблемът в бранша е застрашителен, затова пчеларите с доказано високи щети би трябвало спешно да бъдат подкрепени – вероятно чрез помощта de minimis, тъй като „министерството няма правно основание за друг вид подкрепа”. Това предложение е включено в исканията на сдруженията, които днес ще бъдат връчени на земеделския министър.
По линия на профилактичната програма за подкрепа на болестите при пчелите Българската агенция по безопасност на пчелите има право да обезщетява пчеларите само при нападения от „Американски гнилец”, но тази болест се среща рядко. Борбата с вароатозата е включена в Националната програма по пчеларство, но ресурсът е минимелен – в размер на 6,4 млн. лв. А при сегашните мащаби на смъртност държавата би трябвало да разполага с поне 30 милиона лева, за да изплати обезщетения за измрелите семейства.
От друга страна, стопаните, които изпълняват проекти по линия на Националната програма по пчеларство, са в задънена улица, защото би трябвало да регистрират смъртността в БАБХ, а това означава да връщат пари и да премахват идентификационните си номера върху кошерите, което е другият огромен проблем за бизнеса. Възможно е администрацията да осигури преходен период за пострадалите пчелари, така че смъртността да не попречи за реализацията на проектите им. И това е спасителен пояс, приложен през 2014 и 2015 г.
Още през есента на миналата година Тодоров направи предложение до министерството на земеделието при обсъждането на Стратегическия план за развитие на земеделието до 2027 година задължително да се предвиди схема за подпомагане на опрашвенето като екосистемна услуга за всяко пчелно семейство, тъй като от опрашването зависи и всяка реколта. По всяка вероятност това предложение ще се реализира, ако бъде включено в бъдещите екосхеми, по които в момента вървят дебати.
Дали и как ще бъдат приети предложенията на бранша при днешната среща с министъра на земеделието тепърва ще разберем. Проблемите обаче не търпят отлагане заради поминъка на стотици български пчелари, които с предприемаческия си дух поставиха основата на семейний бизнес в редица изостанали региони от страната.
Екатерина Стоилова
