Изобретение на учен от университета в датската столица Копенхаген може да помогне за използването на химикали в селското стопанство чрез използването им само в участъците с масово нашествие на насекоми-вредители, става ясно от публикация на официалния уебсайт на учебното заведение. Изследователят е създал прибор за разпознаване на вредните и полезните насекоми с идеята фермерите да използват пестициди само там, където посевите са нападнати от вредителите.
„В сътрудничество с компанията FaunaPhotonics разработихме алгоритъм, който в съчетание с датчик е в състояние да установи нивите с голямо количество вредни насекоми. По този начин фермерът може да насочва обработката към определени ниви, вместо да пръска с инсектициди навсякъде и често без нужда, навреждайки на полезните насекоми като оси, пчели, божи кравички и паяци вълци”, обяснява Клас Рюдмер, аспирант в катедрата за наука за земята и управление на природните ресурси в университета.
Заедно с биолозите и инженерите от FaunaPhotonics Рюдмер е създал датчик, захранван от слънчевата енергия, който с използване на светлината от инфрачервения спектър може да определи скоростта на размахване на крилете на насекомите, размерът на телата им спрямо размаха на крилата, както и цвета им. Информацията се подава към алгоритъм, който класифицира насекомите по видове и уведомява фермера чрез компютър или мобилно устройство.
„В Дания сме особено уязвими откъм вредителите по рапицата. Те се забиват в растенията и правят дупки, където други насекоми отлагат яйцата си. Използвайки датчика, можем да видим кои ниви са поразени от тези вредители и да съсредоточим там обработката с пестициди, без да обхващаме други участъци”, обяснява изобретателят.
В миналото фермерите са използвали капани с вода или лепкава хартия, за да определят степента на присъствие на вредните насекоми в нивите. „Нашият датчик и алгоритъмът дават възможност за събиране на информация от полето час след час и сезон след сезон. Това предоставя и съвсем нови възможности за изследване на поведението на насекомите, за да разберем кой е най-добрият начин да защитим биоразнообразието”, убеден е Рюдмер.
Няколко изпитания за работата на датчиците вече се извършват в полеви условия. „Около 15 датски ферми в момента изпробват датчиците, а в целия Европейски съюз се тестват около 100 датчика. Напълно сме убедени, че те ще работят така, както са замислени”, подчертава изобретателят.
