Веднага след като кабинетът „Борисов 3” мина в историята, се разбра, че още по негово време земеделски производители са обжалвали наредбата за прилагане на инвестиционната подмярка 4,1 от ПРСР, чийто прием беше отворен на 19 април и продължава до края на юни. Основният мотив за жалбата в административния съде е, че с тази наредба е допуснат сериозен гаф, дискриминирайки от участие всички фермери и компании, регистрирани в периода от април 2018 г. до април 2021 г. Това съобщи на страницата си във Фейсбук Пламен Абровски, адвокат по европейско земеделско право и бивш депутат от 45-то Народно събрание.
В последния вариант на изменената наредба, в частта за оценяването на проектите, беше дадена преференция за старите земеделски стопанства, основани 3 години преди отварянато на приема, да получават бонус точки, така че да имат по-голям шанс при одобрението на инвестициите им. Вместо в документа да се остави възможност по мярката да кандидастват и новосъздадените през последните три фирми, които обаче ще са лишени от бонус точки с проектите си, в последните поправки е записано, че тези фирми изобщо нямат право да кандидатстват по подмярка 4,1, което е пълна дистриминация, посочи юристът. „Ако написаното е вярно, то или човекът, който е вземал решенията, иска да изчегърта дребния и среден земеделски производител, или пък администрацията тотално е саботирала бившия вече министър”, посочва на Абровски.
Всички знаем, че с отварянето на сегашния прием, където беше пуснат целият бюджет от 422,2 млн. лв. за следващите две години 2021 и 2022 г., на практика младите фермери, започнали работа преди 3 години, няма да имат достъп до подпомагане цели 6 години - до средата на 2023 г.
Очевидно това е юридически абсурд, по който съдът няма как да не се произнесе в полза на засегнатите земеделски производители. Именно затова и Абровски предполага, че казусът би могъл да намери решение от служебния министър Христо Бозуков, който временно да спре приема, така че за месец и половина наредбата да бъде коригирана.
Освен изискването за трите години история трябва да се направи още една корекция в норматива, за коята фермерите настояват в съдебната си жалба. Тя е свързана с бюджета по тази мярка, който не е разпределен целево между отделните подсектори на земеделието. Известно е, че и производителите на плодове и зеленчуци, и животновъдите отдавна настояват да не ползват общи бюджети по инвестиционните мерки с колегите си от растениевъдството.
„Бюджетът лесно може да се раздели по много различни начини, примерно в 4 направления - за животновъдство, за плодове, за зеленчуци и за зърнени и маслодайни”, посочва юристът Абровски. И добавя, че „след обособяването на тези бюджети и определяне на целите, които този прием трябва да постигне, спокойно може да предложи нови и специфични критерии за оценка, които да бъдат съгласувани в Комитета по наблюдение на ПРСР”, обяснява експертът.
И в рамките на мандата на служебния кабинет, в рамките на месец и половина българските земеделски производители би могли да получат така необходимите им средства за инвестиции.
Екатерина Стоилова
