На днешния ден православната църква почита паметта на Свети Георги, войнът-мъченик, чийто живот е посветен изцяло на христовото учение. Според българските народни предания светецът се приема като повелител на пролетната влага и плодородието, който отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята, обхожда и наглежда полята и посевите. Покровител е на земеделците и най-вече на овчарите и стадата, затова този ден се тачи от цялото фермерско войноство.
И приживе, и след смъртта си свети Георги е чудотворец, който в последната нощ преди да бъде екзекутиран, бил посетен от самия Христос, който, утешавайки и подкрепяйки го, поставил венец на главата му с обещание да царува заедно с него в небесното царство.
Мощите на свети Георги са погребани в палестинския град Лида (дн. Лод, Израел). А скоро след смъртта му християните от цял свят започват да го почитат като мъченик и заради многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.
Свети Георги е покровител е не само на България, но и на Великобритания, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталония, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора и на градовете Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбург.
На стенописи (в църквата на Павниси, Грузия, третата четвърт на 12 в.) и често на гръцки и български икони е представен и с един интересен исторически сюжет от българското минало. Сюжетът е свързан с България и отразява историческо събитие – разгрома на византийската армия при Ахелой и Катасирти през 917 г. Един момък от Пафлагония е пленен от българите и заставен да слугува на български велможа в Преслав. Един ден, когато носи „кукумион“ (съд с топла вода) на втория етаж на къщата, е грабнат от свети Георги на коня му и той го отнася мигом у дома в Пафлагония. Там родителите му се канели да отслужат панихида, защото вече го мислили за загинал. Затова и върху иконата този момък е представен, седнал зад седлото на свети Георги, с кърпа на едната ръка и кана -в другата.
В народните предания празникът на свети Георги е свързан с редица поверия за здраве. В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити.
Вярва се още, че както на Еньовден, така и рано сутринта на Гергьовден билките имат особена целебна сила и затова се берат и билки.
На този ден животонвъдите вземат първото червено яйце, боядисано на Велики четвъртък, обикалят с него нивата и го заравят в средата ѝ, като вярват, че по този магически начин ще стимулират раждаемостта ѝ. Това се прави и при оборите и кошарите. Другаде пазят слама от трапезата на Бъдни вечер и я разхвърлят из имота или я палят на високи места из землището на селището, за да не пада гръм и да не вали градушка. На съдовете, в които доят овцете, се слага здравец, босилек и други зелени билки или се забождат раззеленени клони в средата на имота.
На Гергьовден повсеместно се правят и люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво - момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и диалози, свързани с любовта между младите.
Синор.бг честити празника на всички именници!
