Ако през 2018 година производството на зеленчуци и плодове в България е съставлявало 11,3% от общо отглежданите селскостопански култури в страната, то амбициите на министерството на земеделието в оставка са до 2030 г. този дял да се повиши почти двойно – до 20 на сто. Това беше записано в Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030, качена на страницата на министерството на земеделието през май миналата година. Припомняме този документ, за да видят администраторите какво са обещавали през пролетта на миналата година и дали тези идеи са били реализирани 12 месеца по-късно.
Амбицията е била да се постигне почти двоен ръст в производството беше разписана в мярка 6.1 „Структурна и секторна балансираност на селското стопанство”.
Интересно е да си припомним обещанията на министерството в оставка, записани в този документ, а именно, че „ с установяването на по-рационална структура на селското стопанство ще се подобри неговата икономическа, социална и екологична устойчивост. Основен фокус на аграрната политика ще бъде ускоряването на процесите на преструктуриране в отрасъла - укрепване на дребните фамилни стопанства, постигане на подходящ баланс между растениевъдството и животновъдството и техните подсектори, навлизането на млади хора в земеделския бизнес. Това ще допринесе за подобряване жизнеспособността на стопанските структури и за осигуряване на продоволствената сигурност”.
Все обещания, които не са новост за фермерите с памет, защото бяха записани и във втория проект на ПРСР през 2016-2017 г.
Второто обещание в този документ е свързано със значителен ръст на крайната продукция и в животновъдството. Ако през 2018 г. делът на продуктите от този подсектор е бил 25,6% от производството на селскостопански сток, то през 2030 г. той ще нарасне на 30%, обещават от агроминистерството. В същото време средно делът на животновъдството в държавите от ЕС е бил 45,2% от дела на останалите стоки. Тоест, ние залагаме през 2030 г. дял, много под средния за ЕС, отчетен през 2018 г.
Данните за 2020 г., отчетени от комисията по стоковите борси
По отношение на младите фермери ситуацията в България спрямо тази на останалите държави в ЕС е доста по-добра. Ако средно в ЕС през 2016 г. стопанствата на фермерите с управители под 40 г. са били 10,6% от общите стопнства, то в България този процент е бил 14. В документа до 2020 г. обаче страната ни залага този процент да падне до 10,6 на сто от всички стопанства, което е извънредно странно. Защото, ако през 2016 г. си бил добър в нещо, то е редно поне да го запазиш като процент до 2030 г., нали?
Въз основа на тези данни, записани в документа през 2020 г., са заложени и бюджетни средства, така че страната ни да постигне обещаваните цели. Доколко заложените средства фигурират в проекта за Национален план за възстановяване и развитие обаче, ще ви припомним в един от следващите текстове. За да е ясно, че статистиката оборва голяма част от обещанията, давани на сектора през последните години.
