По десет важни теми от регламента за стратегическите планове на бъдещата ОСП има сериозни разминавания в становищата на Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия, които бяха посочени в доклад на Председателството на Европейската комисия в края на миналата седмица. Политическият дебат продължава, като на 22 и 23 март Съветът на ЕС ще даде мандат за провеждане на 26 март на „супер триалог”, който се очаква да изглади противоречията по бъдещото еврозаконодателство, посочи за Синор.бг Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации.
Самите триалози по регламента за стратегическите планове започнаха на 10 ноември 2020 г. и досега са проведени 7 срещи. В резултат от тези дискусии са изведени и10 законодателни въпроса, маркирани с разминаващи се позиции между трите страни.
Супер триалогът е насрочен за 26 март
На първо място сред оспорваните теми е поставено изискването на Европейският парламент за въвеждане на „социална условност” при директните плащания. Това означава, че няма да се плащат субсидии на фермери, които не спазват трудовото законодателство и не плащат осигуровки за наетите лица. Държавите членки обаче са на мнение, че това изискване ще натовари разплащателните агенции с допълнителна административна тежест. В същото време контролът на европейско ниво ще бъде силно затруднен труден, тъй като трудовите отношения са уредени законодателно по различен начин в отделните държави членки според избраните от тях евродирективи. А за разлика от еврорегламентите евродирективите нямат задължителност.
Втората тема, по която засега не е постигнат консенсус в триалога, е за понятието „активен земеделски производител (чл. 4). Докато отделните държави членки настояват за доброволност в прилагането на това определение, Европейският парламент и Комисията искат нейното задължително приложение – а именно земеделците да доказват минимална селскостопанска дейност, осигуряваща обществени блага, както да има и негативен списък на неактивните фермери.
В тази връзка ЕП предложи през следващия период по директните плащания да има и схема за подкрепа на „нови земеделски производители”, но тук отново има разминавания със Съвета на ЕС, който заради намаления бюджет на ЕС предлага помощта да остане само за младите фермери, гарантираща подновяване на поколенията. Това е третата тема, по която ще продължат дискусиите в триалога.
На четвърто място е дискусионният въпрос, поставен от Европейския парламент, който предлага в първия стълб на ОСП да има схема и за повишаване на конкурентоспособността (член 28а). Евродепутатите настояват държавите-членки да създадат "стимулиращи схеми" в подкрепа на фермерите, така че те доказано да увеличават своята конкурентоспособност. Председателството обаче смята, че обхватът на подобна схема се дублира с вече съществуващи схеми, така че и тук диалогът на политическо ниво ще продължи.
Петата дискусионна тема е за ограничаване на таваните на плащанията и т.нар. дегресивност (чл. 15): позициите дали таваните да бъдат доброволни или не, се различават, като компромисът вероятно ще бъде по въпроса дали плащанията на заплатите да бъдат включени в тези тавани, а също и дали тези тавани да се ограничат само върху СЕПП или да включат и останалите схеми от директните плащания.
Дискусии има и по шестата тема за вътрешната конвергенция (член 20). Основната разлика в позициите е свързана с въпроса дали правата за плащане трябва да бъдат изцяло приведени в съответствие с 2026 година, както е предложено от Европейския парламент, или да достигнат минимална стойност от 75% от планираната средна единична сума, както е предложено от ЕК и Съвета.
Трите институции са разделени и по плащанията за малки стопанства и дребни производители (член 25). Обсъжда се дали схемата да се прилага доброволно (Съвет и ЕК) или на задължителна основа (Европейски парламент). Парламентът иска да се определи максимален размер на ЕС за допустимостта на тази помощ, затова и темата ще продължи да се обсъжда на 26 март.
На осмо място в триалога са дискусиите за преразпределителните плащания (член 26) - основната разделителна линия между Съвета и Европейския парламент е дали държавите-членки сами да решат дали да ги прилагат, или да ги задължи, както е предложено от от Комисията.
Деветата дискутирана тема е по схемата за подпомагане на доходите на младите фермери (член 27) - тук има съществено разминаване в размера на бюджета по тази схема. Според Европейския парламент трябва да се заделят минимум 4% от директните плащания, докато предложението на Еврокомисията и Съвета на ЕС е за 2%.
На десето място са разминаванията по Приложение Ixaa от регламента за стратегическите планове. Европейският парламент иска да посочи максималните размери на помощта за някои видове интервенции за развитие на селските райони в подробен списък - в съответствие с действащия Регламент за развитие на селските райони 1305/2013. Но Председателството и Еврокомисията смятат, че такъв списък отразява "старата ОСП", което би затруднило бъдещата ОСП да разгърне пълния си потенциал.
Дискусионна тема в триалозите са и показателите за резултатите, които ще се изискват от държавите-членки при прегледа на изпълнението на плановете. Докато Комисията и Европейският парламент искат всички показатели за резултати да бъдат използвани за преглед на резултатите, общият подход на Съвета ги ограничава до дванадесет.
В седемте триалога, проведени досега, са постигнати договорки по немалка част от предложенията в регламента. Важното е всичко, което бъде договорено на еврониво, да се адаптира навреме в преговорите и по Националния стратегически план. На този етап тези преговори се водеха в ТРГ и без достъп на медиите до дистанционните обсъждания – практика, крайно несъвместима с обещанията за прозрачност по бъдещата политика в областта на земеделието.
Екатерина Стоилова
