Проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), проведено от „Алфа Рисърч“, сред българите показва, че 76% от населението изобщо не е запознато със „зелените полтики”, които ще се прилагат в страната, въпреки че от две години европейските институции работят усърдно по законодатеството за опазването на околтната среда до 2050 г.
Въпреки мълчанието на политиците за Зелената сделка през последната година българското общество е активно и определя мерките по нея за спешни и приоритетни.
Огромна част от българите – 85%, смятат, че климатичните промени и глобалното затопляне са проблем от изключителна важност. Самото допитване е национално представително и е проведено сред хиляда и седем пълнолетни българи в края на януари т.г.
Целта му е да проследи нагласите и очакванията за основните аспекти на Зелената сделка, както и различните бизнес модели за постигане на заложените в нея цели.
„Българската политика е огромен длъжник на обществото, което е доста по-напред като мислене и като очаквания по отношение на климатичните политики“, каза Весела Чернева, директор на софийския офис на ЕСВП. Според нея българите очакват повече по темата за Зелената сделка от политиците особено в предстоящата предизборна кампания. Над 70 процента от запиталите смятат, че мерките срещу климатичните промени трябва да бъдат приоритетни в политическите програми на партиите.
Въпреки големия интерес към темата три четвърти от хората не са информирани за българската позиция и биха искали повече дискусия от официалните власти по това какво се планира. Необходимостта от допълнителна информация посочват 51% от българите, които биха се включили в образователни инициативи по темата.
Социологът Геновева Петрова обясни, че според 62% от участвалите в проучването, последствията от климатичните промени ще са еднакво тежки за всички. За 37% от анкетираните ползите от Европейската зелена сделка ще са само за определен кръг избрани хора.
Ефектите върху селското стопанство от стимулите и политиките на Зелената сделка, които ще са от полза за малките производители, са неизвестни на обществото, сочат още данните.
Участвалите в проучването декларират подкрепата си за различни мерки за по-строгата защита на парковете и природните резервати (88% от хората), премахване на въглищните централи (64%), изграждане на соларни покриви (73%).
Проучването показва, че българите са готови да поемат лични ангажименти за намаляване на замърсяването на природата и вредните емисии. 67% биха дали своя личен принос при залесяване и облагородяване на градски площи и междублокови пространства, а 65% биха намалили употребата на пластмасови опаковки. За 64% приносът им би могъл да бъде в разделното събиране на боклука, а за 52% – инвестирането в топлоизолация на жилище.
Юлиан Попов, старши политически съветник на Европейската климатична фондация, подчерта, че Европейската зелена сделка не е само проект за климата или околната среда, а е широка стратегия за икономическо развитие и модернизация за поколения напред. Това е шанс за България да трансформира икономическия си модел и да привлече инвестиции в индустрии с по-висока добавена стойност и значително да подобри стандартите на живот на отделните домакинства.
