По инициатива на групата на “Зелените/Европейски свободен алианс” към Европейския парламент през февруари беше обнародван доклад с обстойно проучване за подпомагането на земеделието, който отличава България, Чехия и Словакия сред държавите с най-неравнопоставено подпомагане, при което основната част от еврофондовете се насочват към малък процент олигархични структури. Анализът обхваща България, Чехия, Унгария, Словакия и Румъния и включва анализ на официални данни, експертни доклади и медийни публикации, като българската част от доклада е подготвена от Димитър Събев, съобщи EUROACTIV.
След присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. и прилагането на Общата селскостопанска политика (ОСП) в страната се изостриха структурните проблеми, в резултат на което земеделците масово започнаха да отглеждат като касови култури пшеница, царевица и слънчоглед, в ущърб на културите с по-висока добавена стойност като зеленчуци и трайни насаждения. Всичко това доведе до отлив в търсенето на работна ръка, а оттам и до безработица, миграция и в крайна сметка – огромно обезлюдяване на селските райони.
Последните данни на Евростат за концентрацията на земеделска земя са от 2016 г. и разкриват, че 48,6 на сто от земята в България се обработва от ферми с годишен оборот от над 500 000 евро.
Така България заедно с Чехия и Словакия става една от лидерите в ЕС с най-висок дял земя, обработвана от големи ферми.
За сравнение, през 2013 г. собствениците на земя в България обработваха една трета на земята, докато през 2016 г. този процент вече е паднал до 12,4%.
На пазара се появиха огромни корпоративни структури, които постепенно станаха основните получатели на европейски субсидии. В доклада се циритат данни от 2019 г., според които общият размер на изплатените субсидии по директните плащания са били 785,324 милиона евро плюс 359.604 милиона евро по линия на ПРСР.
Изплатените средства са общо1,144 милиарда евро, съставляващи приблизително два процента от БВП на страната.
Анализът показва, че през финансовата 2018 г. едва 2,4% от фермерите в страната са получили 45% от всички директни плащания, всеки от тях над 100 000 евро. Използвайки прага от 300 000 евро - всъщност надвишаващ националния таван на директните плащания - оказва се, че 230-те най-големи бенефициенти в България са получили директни субсидии от над 120 милиона евро. Или 0,33% от бенефициентите са взели 15,3% от всички плащания.
В същото време цели 48% от най-малките бенефициенти запазват оскъдните помощи, съставляващи едва 3,4% от плащания.
Биофермери предупреждават за нови канали за източнаве на субсидии
Така в България 82 на сто от бенефициентите са получили по-малко от 18 на сто от средствата, с което страната ни не се доближава дори до средното съотношение в ЕС от 80/20.
Дори Чехия не постига подобна неравнопоставеност, защото броят на стопанствата с размер на земята до 500 дка получават по-голям процент от субсидиите, получавани от фермите с над 500 дка обработваема земя.
Следователно настоящият дизайн на ОСП, който разпределя субсидии главно за единица обработвана земя, като същевременно се пренебрегват икономическите резултати, ефективността или социалните и екологичните въздействия върху стопанството, създава поне в България порочен кръг в условия на икономически стимули, се посочва в доклада.
След 2014 г. България въведе ограничение на най-големите директни плащания с пет процента намаление за плащания над 150 000 евро, като максималният размер на субсидиите за един фермер стана 300 000 евро.
Тази мярка беше широко популяризирана като опит за ограничаване на концентрацията на земя и мощ в българското земеделие, но въпреки това се оказа напразна. Според изчисленията на български експерти, орязването на директните плащания през 2018 г. се приложи само за 42 фермери и фондове. Като чиста сума в бюджета бяха върнати по-малко от три милиона евро, или едва 0.7% от общата сума на директните плащания за годината.
Три механизма за проектиране обясняват неефективността на тавана на директните плащания, който беше въведен. На първо място, санкциите се налагаха само за схемата за единно плащане на площ, докато „зелените“, преразпределителните плащания и плащанията по различни пазарни мерки, се превеждаха независимо от размера на стопанството.
На второ място, в съответствие с регламента на ЕС, разходите за труд могат да бъдат приспаднати от изчислението
на допълнителни субсидии преди прилагане на тавана на директните плащания. Това предполага, че големи селскостопански
производителите могат лесно да „наемат” в кавички членовете на семейството си с много висока фиктивна заплата или да си плащат сами на себе си.
През февруари 2020 г. от фонд „Земеделие” обявиха, че ще използват програмата за сателитно наблюдение на ЕС „Коперник”, за да открият несъответствия между декларираните и реално обработваните парцели. Тези усилия заслужават похвала и въпреки това тази масивна „квазибанка“ предоставя много примери за конфликт на интереси. Засега обаче липсва по-нова информация за това как прилагането на новата система за сателитен мониторинг продължава.
Целта на доклада е да фокусира вниманието на експертите в Брюксел по ефективността от прилагането на ОСП в посочените държави.
