На редовното заседание на Комитета за наблюдение на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., проведено дистанционно в края на миналата седмица, поради липса на кворум представителите на бранша не са успели да приемат индикативния график, по който ще се осъществи приемът на проекти през тази година. И за да не се стопира процесът, е решено гласуването на план-графика да стане чрез писмена процедура, така че до 25 февруари всички браншови организации да се произнесат по предложенията.
На комитета за ПРСР са представени изключително важни документи, свързани с преходния период 2021-2022 година, които са обсъждани от земеделския бранш. За бизнеса 2021 година е изключително важна, тъй като кризата удари и земеделието, но най-вече заради сушата и спадналото потребление след бума на смъртоносната болест COVID-19.
И понеже тази година ще бъде и първата от двете преходни години, след които ще се прилага бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП), а те са натоварени със сериозна подготовка по екологизацията и цифровизацията на селското стопанство, затова е изключително важно средствата от селската програма да бъдат усвоени по начин, който да направи фермерите конкурентоспособни.
Какви пари се заделят за малките стопанства
Затова е решено и първият прием на двете частни инвестиционни мерки по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ и подмярка Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти” да стане още в началото на април, така че приемът да приключи до юни, а самите проекти да бъдат обработени до есента. Според ексепрти в бранша обаче задачата е твърде амбизциозна, защото бюджетите са значителни, а това означава и голям брой проекти, които трудно биха могли да бъдат обработени в рамките на три месеца.
Бюджетът по подмярка 4.1 е в левовата равностойност на 215 880 000 евро, или около 430 млн. лева, а по 4.2 - до левовата равностойност на 197 956 861 евро, или 394 млн. лв. В отделен текст ще представим и предложенията на министерството за план-графика по останалите мерки.
За фермерите е важно да знаят, че през двете преходни години 2021 г. и 2022 г. ЕС ще продължи да подкрепя развитието на селските райони, като страните-членки ще имат възможност да финансират своите удължени програми за развитие на селските райони със съответните бюджетни средства за 2021 г. и 2022 г. Удължен е срокът на продължителност на програмите, подпомагани от ЕЗФРСР, като срокът от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г., определен в член 26, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, се удължава до 31 декември 2022 г.
Заради кризата с COVID-19 и нуждата от нейното възстановяване по Инструмента на Европейския съюз за възстановяване (ЕИВ) или още European Union Recovery Instrument – (EURI) на България са отпуснати допълнително 201 936 861 евро от ЕЗФРСР, предназначени за 2021 и 2022 г. Това финансиране от страна на Европейския съюз ще бъде 100% за операции, получаващи финансиране от допълнителни ресурси.
Преходният регламент не предвижда предоставяне на финансова помощ по всички мерки, определени в Регламент (ЕС) № 1305/2013, а само за част от тях и при изпълнението на определени параметри. Предвидените средства имат и съответните условности, като най-малко 55% от допълнителните ресурси следва да бъдат запазени за тези мерки, при условие че целевото използване на средствата в ПРСР насърчава икономическото и социалното развитие в селските райони и допринасят за устойчиво, и цифрово икономическо възстановяване в съответствие, с целите на агроекологията и климата и по-специално - ефективно използване на ресурсите, включително прецизно и интелигентно земеделие, иновации, цифровизация и модернизация на производствените машини и оборудване, условия за безопасност при работа, възобновяема енергия, кръгова и биоикономика, достъп до висококачествени информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в селските райони, къси вериги на доставки и местни пазари.
От друга страна е заложено най-малко 37% от средствата да бъдат запазени за екологично насочените мерки. Това включва мерките, описани в Регламент (ЕС) № 1305/2013, както и инвестициите за околна среда и климат, включени в чл. 17, също и мерките по подхода ЛИДЕР, и по специално - биологично земеделие, смекчаване и адаптиране към изменението на климата, включително намаляване на емисиите на парникови газове от селското стопанство, опазване на почвата, включително повишаване на плодородието на почвата чрез улавяне на въглерод, подобряване на използването и управлението на водата, включително икономия на вода, създаване, опазване и възстановяване на местообитания, благоприятни за биоразнообразието, намаляване на рисковете и въздействието на употребата на пестициди и антимикробни средства, хуманно отношение към животните и дейности за сътрудничество по подхода ЛИДЕР.
За финансовата 2021 г. България разполага със средства от ЕЗФРСР в размер на 344 590 304 евро, а за финансовата 2022 г. - със средства от ЕЗФРСР в размер на 282 162 644 евро. Но тъй като миналата година страната ни прехвърли 70 427 849 евро от ПРСР към директните плащания, затова и разполагаемият към момента пакет средства за години за двете години след приспадане на гореописаните 70,4 млн. евро са реално 556 325 099 евро от ЕЗФРСР, и с допълнителните 201 936 861 по линия на EURI – общо поне 758 261 960 евро от ЕЗФРСР са на разположение на Програмата за развитие на селските райони.
Прилагането на ПРСР 2014-2020 се удължава с 2 календарни години, които важат включително и за прилагане на правилото N+3. Така че крайният срок за извършване на плащания по ПРСР 2014-2020 се удължава до 31.12.2025 г.
(Очаквайте подробности за бюджетите, разпределени по мерки и за индикативния график, който трябва да бъде одобрен до 25 февруари).
