През тази година 458 млн. евро от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) ще бъдат насочени към инвестиции в земеделския стопанства и за преработка или маркетинг на селскостопанска продукция, към младите фермери и малките стопанства, след като Комитетът по наблюдение на програмата даде своето одобрение в рамките на проведено онлайн заседание, съобщиха от пресцентъра на министерството на земеделието, храните и горите. Финансовият ресурс е предвиден за подмерките 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“, 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“, уточняват от МЗХГ.
На заседанието бяха обсъдени и актуализирани критерии за оценка по 4-те подмерки, съобразени с предизвикателствата, пред които са изправени различните секторни производства и преработвателите на селскостопански продукти.
По подмерките 4.1 и 4.2 се въвежда изискване към кандидатите за 36 месеца история преди подаване на проектното предложение. Промяната ще допринесе за финансова стабилност на проектите, както и устойчивост и дълготрайност на реализираните чрез тях инвестиции.
За подмярка 4.1 максималният размер на допустимите разходи за един проект ще бъде до 1 000 000 евро при 50% интензитет на подпомагането или до 1 500 000 при 35% интензитет. Максималният размер на допустимите разходи за инвестиции в земеделска техника ще бъде до 250 000 евро.
По подмярка 4.2 максималният размер на допустимите разходи за един проект ще бъде до 2 000 000 евро при 50% интензитет на подпомагането или до 3 000 000 при 35% интензитет.
От действащите към момента критерии по подмерки 4.1 и 4.2 отпадна подходът, при който приоритетно се подпомагат проекти, които се изпълняват на територията на селски район. Чрез актуализацията се цели насърчаване на подкрепата за проекти в чувствителни сектори, в това число и сертифицирано биологично производство. Основната цел е проектите да бъдат с акцент към инвестиции, свързани с напояване, околна среда (пречиствателни съоръжения), внедряване на дигитални технологии, автоматизиране на работните процеси.
Прецизиран е и подходът за определяне на критериите за оценка по подмерките 6.1 и 6.3. По „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ отпада изискването към кандидатите да са получили минимум 33% доход от земеделска дейност за предходната година.
На заседанието бе решено също да се пренасочат допълнително близо 31 млн. евро по мярка 19 „Подкрепа за местно развитие по LEADER“ (ВОМР – водено от общностите местно развитие). Те ще бъдат разпределени както за подготвителни дейности в рамките на подхода, така и по стратегии на одобрените вече местни инициативни групи, които ще продължат своята дейност през следващите няколко години.
Бяха изменени и изискванията за допустимост на кандидатите по подмярка 21.1 „Изключителна и временна подкрепа за земеделски стопани Covid 1”. По този начин се дава възможност на фермери, които не са били допустими в рамките на проведения през 2020 г. прием, да кандидатстват по предстоящия допълнителен такъв. Той ще бъде обявен през следващите месеци.
На заседанието на комитета бе гласуван и бюджетът на България през преходния период. Страната ни ще разполага с близо 887 млн. евро по ПРСР за 2021 и 2022 г. съгласно Преходния регламент. Около 685 млн. евро ще бъдат използвани чрез инвестиционните и компенсаторни мерки по програмата в подкрепа на фермерите. Българското земеделие получи и допълнителни 202 млн. евро повече чрез изпълнението на различни мерки по ПРСР. Такава възможност предоставя инструментът “Следващо поколение ЕС”, който е част от Плана за възстановяване на ЕС от кризата, предизвикана от коронавирусната пандемия.
