Американският гнилец е заразна болест на пчелното пило, причинявана от спорообразуващ микроорганизъм, който е изключително устойчив във външната среда (мед, восък, пчелен клей и др.), в условията на която може да преживее десетилетия. Патогенен е за ларвите за пчели-работнички, търтеи и пчелни майки. Възрастните индивиди в пчелното семейство не боледуват. Всички породи пчели са възприемчиви на инфекцията. Болестта е характерна само за пчелното семейство. Има сведения, че при определени условия може да заболеят и ларвите на осите, но това няма особено практическо значение. Заразяването на ларвите при естествени условия става чрез приеманата храна, въпреки че американският гнилец не е болест на храносмилателния канал, а на целия организъм. За да се прояви болестният процес заразяването трябва да стане в млада възраст (до 4-ия ден), а заболяването, което е свързано с размножаването на причинителя, се проявява много по-късно - след запечатване на ларвата, по време на метаморфозата. Една ларва трябва да погълне голям брой спори (поне 5000), да се зарази и заболее. Всъщност това количество не е голямо, като се знае, че в една умряла от американски гнилец ларва има около 2-2,5 млд. спори. Започне ли болестен процес, изходът за пчелното семейство е фатален.
В разпространението на инфекцията първо място заемат болните пчелни семейства. Както вече отбелязахме, труповете на умрелите от болестта ларви съдържат милиарди спори на причинителя. Всичко, с което тези остатъци от труповете влизат в контакт, става средство за пренасяне на инфекцията до здравите ларви или до храната им. В заболялото пчелно семейство това са младите пчели. Чистейки килийките, пчелите-чистачки замърсяват хоботчетата си, крачката и другите части на тялото, като заразяват не само хранените от тях здрави ларви, но разпространяват причинителя на болестта и механически - при чистене на други килийки, неконтаминирани с бацила. Не по-малка роля за разпространението на болестта вътре в гнездото играе пчелната майка. Самата тя е неподатлива на заболяване, но пренася с външната повърхност на коремчето си спорите от една килийка в друга по време на яйцеснасянето. За разпространение на инфекцията в други пчелни семейства в пчелина най-голям дял има пчеларят Той пренася спорите на бацила и в здравите семейства посредством инструментите или директно, със замърсените си ръце.
Разпространението на болестта е неминуемо, когато от едно семейство в друго се разместват пити с пило, с храна или се извършват други дейности, свързани с изравняване на семействата, с подхранване на слабите и пр. Подобна роля играят и пчелите-крадци, които влизат в кошерите на умрели или отслабнали от болестта пчелни семейства и с ограбените хранителни запаси внасят инфекцията в собственото си гнездо. Болестта може да се разпространи и по всички останали пътища за разпространение на заразните болести по пчелите въобще - контаминиран пчелен мед, заразен инвентар, подвижно пчеларство, заразени роеве, покупка и транспорт на болни пчели и т.н. При съмнение за заболяване от американски гнилец, трябва да се има предвид, че заразяването на ларвата става в младата й възраст, а развитието на болестния процес - след запечатването на килийката. Затова признаците на болестта трябва да се търсят в промените на запечатаното пило. В началото на заболяването участъците със запечатано пило са плътни. Липсва характерното при всички гнилцови заболявания "прошарване". Може да се намерят само единични килийки с по-тъмни капачета или с пробити и леко хлътнали капачета. Ларвата в килийката е с кремав, жълтеникав, шоколадов или шоколадено-черен цвят Целият труп представлява хомогенна, гъста гнилостна маса, която при опит за изваждане от килийката с клечка, се точи, като образува нишки дълги няколко сантиметра. Тъй като ларвите са се обвили в пашкулче, гнилостната маса е заловена както за капачето на килийката, така и за нейното дъно. При гниенето на трупа, той придърпва капачето на килийката и то хлътва постепенно все по-навътре в килийката. Хлътването на капачетата на килийките с умрели ларви е много характерен признак при американския гнилец. При напреднало развитие на болестта се намират вече голям брой запечатани ларви с потъмнели, продрани и хлътнали капачета на килийките. Трупната маса е с преобладаващ шоколадово тъмен цвят. През този етап настъпва и прошарване на пилото (на един участък ларви на различна възраст).
За разлика от простудено или прегрято пило, при американския гнилец винаги между умрелите ларви има и здрави. Незапечатаното пило е непроменено. В резюмиран вид най-характерни, типични само за американския гнилец, признаци на заболяването са хлътването на капачетата на килийките, точещата се трупна маса и липсата на признаци на заболяване на незапечатаното пило. По тези признаци болестта лесно се разграничава от другите заболявания на пчелното пило. В нашата страна се изисква диагнозата да бъде потвърдена лабораторно, т.е. да се изолира и идентифицира причинителят на болестта. Проф. д-р Кънчо КЪНЧЕВ , Пчеларски вестник
