След като в края на миналата година вицепремиерът Томислав Дончев и министърът на земеделието Десислава Танева оповестиха основните приорити за подпомагане на селското стопанство чрез Националния план за възстановяване и устойчивост, браншът започна живо да се заинтересува за конкретните механизми, по които в следващите години ще бъдат изпълнени инвестиционните програми.
Според националния план държавата залага 848 млн. лева за възстановяване на напоителните съоръжения и за инвестиции в хидромелиорации плюс 300 милиона – за дигитално земеделие. Средствата се отпускат по Механизма за възстановяване и устойчивост и е част от елемента „Следващо поколение ЕС“ Next Generation (2021-2024 г.) от Плана за възстановяване на Европа.
На 25 януари Еврокомисията актуализира насоките си за националните планове
Синор.бг зададе въпроси към министерството на земеделието, свързани с конкретиката по това подпомагане, като от ведомството ни беше отговорено, че крайният срок, в който държавите-членки трябва да представят официално в Европейската комисия националните си планове за възстановяване и устойчивост, е 30 април 2021 г. На този етап е ясно, че България е внесла първия си вариант за националния план и по него върви обсъждане с Брюксел.
Основните изисквания на Еврокомисията са проектите в рамките на плана да съдържат публични реформи, насочени към зелена и цифрова трансформация на икономиката, в контекста на амбициозните цели на Зелената сделка, обясниха от агроминистерството. Планът се разглежда в цялост с останалите стратегически и програмни документи, които предвиждат финансиране за следващия програмен период.
И понеже към момента все още се провеждат предварителни консултации с ЕК и координационното звено в Министерския съвет по изпратения първи вариант на предложения за концепция план, то на този етап от ведомството не могат да представят конкретни данни за начина, по който ще бъдат оценявани проектите на държавните организации.
Идеите на кабинета в областта на земеделието и животновъдството са да бъдат изпълнени два основни проекта – за изграждане на „Дигитално земеделие” (така нареченото електронно Е-земеделие с 300 млн. лева) и за „Подобряване на състоянието и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура” с 848 млн. лв.
При цифровизацията ще се похарчат 24 млн. лева за единната информационна система, а 276 милиона се ориентират за подкрепа чрез ваучери за внедряване на сензори за торене и използване на препаратитет за растителна защита и за ушни марки за животните.
Вторият проект е изцяло за възстановяване на системите за напояване и за изграждане на нови, където ще бъдат заложени 848 млн. лева. А за зелено земеделие е заложен един милиард лева.
С парите за напоителните съоръжения се предвижда да бъдат реконструирани и модернизирани 165 обекта от инфраструктурата, в които влизат напоителни канали – 104; напоителни полета – 10; деривации – 5; помпени станции – 28; напорни тръбопроводи – 4; изравнители – 2; водохващания – 8 и язовири – 4 .
Обектите за отводняване (обекти за опазване от вредното въздействие на водите) са 102 и вкрючват 56 отводнителни помпени станции и системи плюс 46 отводнителни канали и предпазни диги.
Дейностите, които се предвижда да бъдат извършени по язовирите са свързани с изготвяне на работни проекти и последваща реализация на строителството на следните язовири: "Божурица" - община Грамада, област Видин – ремонт и възстановяване; „Сопот“ - ремонт и възстановяване; „Гарваново“ - ремонт и възстановяване и „Елешница" - ремонт и възстановяване.
Планът предвижда още да се намалят разходите за експлоатация на съоръженията, като се увеличи коефициентът на полезно действие КПД на съоръженията, а това ще доведе до икономия на вода.
