Обикновената краста е най-честото заболяване по картофените клубени, като болестта засяга и корени, и столони (видоизменени стъбла), и грудки. Причинител на гъбичната инфекция са актиномицети – Streptomyces scabies. Срещат се навсякъде в почвата в различни количества и може да останат в нея неопределено дълго време.
Инфекцията прониква през порите, очите, раните и местата, наранени от вредители, като заразяването става по време на формиране и растеж на клубените. По повърхността на грудките се образуват множество вдлъбнати и изпъкнали корковидни „брадавички“. Те имат закръглена или неправилна форма. Лезиите могат да бъдат спорадични или да обхващат цялата повърхност на клубена. Напуканата и разкъсана корковидна тъкан придава крастав вид на картофите. Силно заразените клубени излъчват неприятна миризма на почва.
По време на съхранение на картофите болестта не се развива, но болните грудки често са засегнати от вторична инфекция – сапрофитни микроорганизми, които предизвикват гниене.
Източник на инфекцията
Замърсената почва е основният източник на инфекция при обикновената краста. Патогенът може да се съхрани и върху посадъчния материал, но в складовете не продължава своето развитие.
Условия за развитие на инфекцията
Развитието на болестта се благоприятства от сухо и горещо време, установено във фаза на цъфтеж на картофите, когато протича процес на масово образуване на грудки. Наличието на неразградени растителни остатъци и използването на пресен оборски тор засилват развитието на обикновената краста. Актиномицетите, които са причинител на болестта, се натрупват върху растителните остатъци от предишната реколта.
Наличието на свободен калций и нитрати в почвата активират жизнената дейност на патогените. Степента на заразяване също зависи и от дълбочината на засаждане. Клубените, лежащи по-дълбоко, където въздухът прониква по-трудно, болестта се развива по-слабо.
Сидератите като заместите на оборския тор за картофите
На леки и песъчливи почви болестта се развива много по-бързо и се среща по-често.
Високото съдържание на органични вещества в почвата намалява пораженията от обикновена краста. Това изследване е направено от Юджиния Бенкс, специалист по картофите в провинция Онтарио в Канада. Доктор Бенкс взела проби от 50 участъка, на които се отглеждат картофи и идентифицирала различни патогенни бактерии, от което установила, че колкото наличието на S. Scabiei е по-голямо, толкова болестта се развива по-бързо и поразява по-голямо количество клубени. Лабораторните тестове показват, че колкото органичните вещества в почвата са повече, толкова количеството патогени е по-малко и обратно. Това изследване е потвърдено от специалистите в Канада.
Вредност
Болните картофи са годни за консумация, но има и нежелани последици:
– намаляване на пазарната стойност на картофите, защото болестта засяга основно качествените показатели на продукцията;
– вкусовите качества се влошават, защото количествата нишесте намаляват значително, като то е между 5-30%;
– качеството на съхранение на грудките намалява поради развитие на вторични инфекции (в частност сухо и мокро гниене);
– степента на покълване намалява, очите частично или напълно умират на засегнатите от болестта клубени.
Мерки за контрол
1. Използване на устойчиви сортове – установено е, че сортовете с по-тънка и червена обвивка са по-възприемчиви към болестта.
2. Съблюдаване на сеитбооборота.
3. Ефективно е използването на сидерати за зелено торене, които обогатяват почвата с органични вещества, а освен това чрез тях се внасят микроорганизми, антагонистични на актиномицетите – синап, лупина, детелина, люцерна, соя.
4. Използване на физиологично кисели торове – амониев сулфат, калиев сулфат, манганов сулфат и др.
5. Отглеждане в по-богати на органични вещества почви и избягване на песъчливи и с високи стойности на рН.
6. Обеззаразяване на клубените (ефективно е използването на Максим Стар), но то има смисъл само когато се засаждат на незаразено място.
7. Заразени клубени и отпадъци от тях могат да се дават на животни, но след термична обработка, защото в противен случай актиномицетите преминават невредими и отново попадат в почвата.
8. Поддържане на почвената киселинност около рН=5, защото при по-високи стойности степента на заразяване е по-голяма.
9. Използване на биологични агенти, чрез които се внасят полезни микроорганизми, действащи като щит срещу болестта.
10. Поддържане на подходящ режим на напояване при поникване и през периода на бутонизация и цъфтеж – влажността на почвата трябва да бъде най-малко 80% от пълния капацитет.
