Не винаги е необходимо да се извърши зимно пръскане
Описание и жизнен цикъл
На полето картофеният молец зимува като гъсеница или какавида в растителните остатъци или повърхностния слой на почвата, а в хранилищата може да се види във всички фази на развитие. В градината е трудно да се забележи, защото е най-активен по здрач. В останалото време остава скрит между клубените и по долната страна на листата. В стадий пеперуда живее около две седмици, като женските снасят от 60-250 яйца – на групи или поединично. Броят на поколенията за една година се колебае от 3 до 8 и зависи предимно от климатичните условия.
По време на вегетацията картофеният молец снася яйцата си по листата, стъблата (по-рядко) и клубените, а в хранилищата само в очите на клубените. Гъсениците какавидират в почвата, по стените на складовете, между клубените, в чувалите или на входа на тунелите, които дълбаят ларвите.
Нападението върху грудките е най-силно при отмиране на стъблата. Тогава молците се придвижват и снасят яйцата си върху тях – по-уязвими са разположените на повърхността или близо до нея. Атаките са най-успешни на тежки почви, защото се напукват при засушаване и това улеснява проникването им до клубените.
Икономическо въздействие
При висока степен на нападение от картофен молец листата може да бъдат напълно унищожени, което води до значителна загуба на реколта. Има силна корелация между листата и последващото заразяване на клубените. Това предполага, че намаляването на популацията по време на вегетация е ключов фактор за заразяване на грудките. Листата са по-лесна цел за защита и ограничаване на разпространението.
Бързото развитие и разпространение на картофения молец го превръща в глобален вредител.
Мерки
1. Агротехническите мерки включват:
– използване на проверен и здрав посадъчен материал (най-добре сертифициран);
– възможно най-дълбоко засаждане на клубените, като минималното покриване с пръст да бъде 10-15 см, което ще предотврати снасянето на яйца върху тях;
– при култивация и други операции да не се допуска откриване на клубените;
– прибиране на реколтата възможно най-рано и непосредствено изнасяне на извадените картофи от участъка;
– да не се покриват клубените при изваждане с надземните части;
– отстраняване на плевелите от това семейство, които могат да бъдат алтернативни гостоприемници и унищожаване на стъблата и заразените клубени;
– спазване на правилата за сеитбообращение, като не се допуска засаждане на домати след картофи.
2. Химични мерки
При висока степен на нападение се прилагат химични средства за защита:
– инсектицидите се използват основно за защита на надземните части на растенията, но не решават проблемите с опазване на клубените – препоръчва се използването на Децис 25 ВГ;
– пръскането срещу молеца може да се съвмести с борбата срещу колорадския бръмбар.
3. Биологични мерки
Биологичният контрол предвижда:
– отглеждане на растения, които привличат полезни паразитоиди – най-подходящи са копър и кориандър;
– има експериментални доказателства, че смесеното отглеждане на картофи с чесън, лук и лют пипер значително намалява щетите от картофения молец.
Контрол при съхранение
Местата за съхранение се дезинфекцират с варов разтвор – стени, под и таван. Температурата по време на съхранение не трябва да надвишава 3-5 градуса по Целзий, защото жизненият цикъл на картофения молец е силно зависим от това. При невъзможност за осигуряване на подходяща температура се пръска с биопрепарати.
Използването на нови или добре дезинфекцирани торби и контейнери е задължително.
При условия на съхранение се налага преглеждане и отстаняване на на видимо повредените клубени.
През последните години е установено слабо присъствие на нов вид – гватемалски молец, който е много по-активен и може напълно да унищожи складираните картофи за 3 месеца. Повредите, които причинява си приличат.
