Основна грижа на селскостопанските производители през пролетта е дали семената ще покълнат и разсадът ще се появи навреме. Сложните и многолики процеси, протичащи при покълване на семената все още не са напълно проучени, но ясно показват колко е важно използването на пълноценни семена, които са съхранявани правилно и са запазили сеитбените си качества, „зареждане“ с допълнителни възможности с помощта на различни предсеитбени обработки, осигуряване на оптимални условия за дадената култура – от сеитбата до поникването.
Внимавайте с ранното засяване на доматения разсад!
Основни фактори, влияещи върху процеса на покълване на семената
Първият фактор, влияещ върху покълването на семената е наличието на определено количество вода. Това е необходимо, за да се прекрати състоянието им на покой по време на съхранение. В съхраняваните семена влагата присъства в определени пределни количества, при които активните химични процеси са затормозени. Превишаването на тези нива на влажност чрез внасяне отвън (предсеитбено или след посев) води до незабавно пробуждане на семената и началото на дълга верига от биохимични промени, които се разширяват и усложняват след покълването.
Списъкът със зоните в НАТУРА, по който ще се плаща през 2021 година
На пръв поглед простият метод за предсеитбено накисване на семената се оказва доста сложен на практика. Научно установено е, че количеството вода зависи от вида, от масата на семената, а също от състава им, така че те да набъбнат и покълнат без удължаване на зародишното стъбло.
Експериментите показват, че напълно набъбналите и събудени семена изискват привеждането на съдържанието на влага като процент от сухата маса: за зеле – до 55%, моркови и магданоз – до 100%, лук и цвекло – до 80%. Тези, които съдържат повече въглехидрати (боб, грах, тиква, спанак), изискват до 35% влага за набъбване. Съдържащите повишени количества протеини (пъпеш, диня, краставици, домат) се нуждаят от вода до 250%. Често малките семена са способни да поемат повече вода от големите, а прекомерното накисване може да влоши кълняемостта поради освобождаване на част от хранителните вещества.
От многобройните опити с накисване и покълване на семена от различни култури се установява, че тези операции водят до намаляване на времето за започване фазите на растеж и развитие.
Физичната фаза на покълване се състои в поглъщане на вода и набъбване на семената, биохимичната – в превръщане на неразтворимите запасни вещества в разтворими и подвижни, а морфоогичната – в перфориране на семенната обвивка от корена.
Всички тези процеси са възможни само при оптимални количества вода, абсорбирани по време на набъбването и нарушенията – недостиг и излишък на влага се отразяват на качеството им. Ако за семената на бързо поникващите култури при нарушения на водния режим кълновете могат да се забавят с 1-2 дни, то за бавнорастящите това води до изтъняване на зародишните стъбла или до отсъствието им.
Въпреки че водата е основен фактор за покълване на семената, освен нея, този процес изисква температура (топлина) и кислород.
Семената на отделните култури поникват при различни температури и те зависят от нивото на активиране на всички групи ферменти.
Минималната температура за началния процес на покълване обикновено е доста под тази, при която разсадът може да продължи процесите на растеж.
Процесите на покълване се ускоряват значително, даже при слабо повишение над минималните за съответната култура. Всяка култура има ограничена горна граница на температурата на покълване. Марулята покълва при 15 градуса по Целзий за 2 дни, спанакът при 20 градуса за 8 дни, лук при 15 градуса за 4 дни, боб и пипер при 20 градуса – съответно за 6 и 5 дни. Температурите могат да бъдат различни за сортовете на един и същ зеленчуков вид.
Известни са техники за повишаване кълняемостта на семената при използване на ниски, високи или променливи температури, намиращи се в сухо или набъбнало състояние. Съществени положителни промени настъпват в семената на зелето, морковите, лука и други култури, засети предзимно. Дълбоките изменения в обмяната на веществата в семената при излагане на ниски температури повишават устойчивостта на разсада към неблагоприятни условия. Наблюдава се по-висока студоустойчивост дори при топлолюбиви култури като краствици, домати и патладжан.
Полезното действие на променливите температури върху семената е свързано с нарушаване на обвивката и засилване притока на вода и кислород, както и активиране на ензимите.
Потребността от кислород за покълване на семената на различните култури не е еднаква, но с повишаване на количеството му, процентът на покълналите семена се увеличава. Недостигът на кислород при излишъци от вода значително снижават кълняемостта.
Кислороден глад може да настъпи при преовлажняване на почвата (преди и след посев), при дълбоко засяване или при образуване на почвена кора. Прекомерното накисване на семената също ги лишава от кислород.
