През последните седем години площите със слънчоглед в страната винаги са надхвърляли 8 милиона декара, като през 2013 г. и 2017 година те дори са достигнали 9,2 и 9,3 млн. дка. Огромната суша през последните две зими обаче принудиха фермерите за първи път да свият доста насажденията си, като през 2019 г. в страната бяха засети едва 7,89 млн. дка, а през 2020 г. – 8 милиона дка. Данните са от последните два аграрни доклада на министерството на земеделието, които представят картината в производството на основните зърнени и маслодайни култури, поддържащи икономическата мощ на българското земеделие.
Горещото лято на 2020 година „извади от обувките” и зърнопроизводители, и градинари. Затова и немалка част от тях силно възнегодуваха от нежеланието да се обърне по-голямо внимание на проблемите с климата и силното засушаване на административно ниво. И докато администрацията не успя да разработи мярката за управлението на риска, по която отчасти биха могли да бъдат подпомогнати проекти в напояването, фермерите очевидно сами ще търсят алтернативи за бизнеса си, като се насочат към по-сухоустойчиви култури и сортове.
Фактът, че и световните пазари избухнаха с повишаването на цените на основни зърнени и маслодайни култури, също е доказателство за липси в предлагането и на царевица, и на пшеница, и на слънчоглед. Ще припомним, че в края на 2020 година борсовите цени на слънчогледовото масло удариха рекорд, достигайки 1 235 щатски долара за тон, при 865 щ.д./т в края на 2019 г.
Ценова експанзия при царевицата и пшеницата
Но да се върнем в България, където освен при слънчогледа спад през последните години се наблюдава и в производството на ечемик. Според Аграрния доклад за миналата година размерът на площите е намалял до 1,12 млн. декара, докато седем години по-рано – през 2013 година ечемикът е бил засяван върху 1,8 млн. дка. Безспорната причина за постепенния отлив от тази култура е слабото потребление в животновъдството.
И докато при ечемика слабото търсене е обективна причина за отказа от тази култура, то при слънчогреда не е така. Построените големи рафинерии през последните години се превърнаха в постоянни клиенти на българските фермери. Затова и повечето земеделци от Южна България например намират пазар за продукцията си веднага след жътвата. А при намаляващото производство на маслодайното семе расте и неговият внос, което също се отбелязва като нова тенденция за вътрешния пазар.
Пшеницата продължава да държи първенството сред зърнените култури, като изключение прави последната есенна сеитба, когато площите бяха силно намалени. Ако през 2019 година засетите площи надхвърлиха 12 млн. дка, то есента на 2020 г. сеитбата приключи с под 11 млн. дка. – от срам министерството дори не даде окончателна статистика. За сравнение – през 2013 година пшеничените полета се простираха върху 13 милиона декара.
На този фон ливадите, засети с бобови и житни култури, отчитат сериозен бум. Докато през 2013 година тези площи са били едва 832 хиляди декара, то през 2019 г. надхъврлят 1, 2 млн. дка. Да се чуди човек на интереса към това планинско производство.