В края на втория програмен период от присъединяването на България в Европейския съюз, който изтече на 31 декември 2020 година, страната ни отчита огромни проблеми по усвояването на средствата от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Въпреки че за пред аудиторията администрацията скалъпи набързо отчетите - и то благодарение на компенсаторните Ковид мерки – 1, 2 и 3 (COVID), въведени заради корона кризата. Без това извънредно прехвърляне на средства от едни към други мерки можем само да гадаем какви еквилибристики щяха да прилагат чиновниците, за да не се изложат пред Брюксел с неизпълнението си по немалка част от заложената в ПРСР подкрепа.
Отчетът за 2020 г. вече е качен на страницата на фонд „Земеделие” и показва, че за 7-годишния период от 2014 до 2020 година по 13-те мерки процентът на договаряне спрямо бюджета от отворените приеми е 83,47% - и това е крайният резултат към 31 декември 2020 г. Още по-трагично е състоянието с процента нa договаряне спрямо общия бюджет по всяка една от мерките (ЕЗФРСР) – там усвояването е малко под 70%, показват таблиците.
Припомняме, че за последните седем години фермерите трябваше да усвоят по ПРСР бюджет от 1 725 720 767 евро. От тях по най-търсената инвестиционна мярка 4 заделените средства бяха 644 529 369 евро, за селата и общините бяха заложени 531 867 024 евро, по мярка 6 за развитие на стопанстнвата и стопанската дейност - 177 615 174 евро и по оста ЛИДЕР - 118 335 849 евро.
И по четирите направления обаче усвояемостта е доста под очакваното. По инвестиционната мярка 4 например са договорени едва 82,74%, или 593 317 193 евро, като дори последните приеми за подобряването на биосигурността в животновъдните стопанства не се радваха на особена популярност. Катастрофално е положението при мярка 6 „Развитие на стопанството и стопанската дейност”, където към 31 декември 2020 г. са договорени едва 39,20%, или 69 390 649 евро. С други думи – провалът е точно при младите фермери и стартиращите стопанства, чийто ефект би трябвало да гарантира бъдещето на този сектор в страната.
Първенци в изпълнението са единствено общините, където за 7-те години са договорени 569 031 254 евро, или 99,70%. Платените средства са 327 091 429 евро, което съставлява 53,15% от договореното.
Бюджетите по останалите мерки бяха сравнително по-ограничени, но изпълнението по някои от тях е направо плачевно. Всички помним, че имаше бюджет и по управлението на риска, който обаче набързо беше прехвърлен към Ковид-мерките, защото администрацията не прояви и грам старание, за да подготви подпомагане в областта на напояването и хидромелиорациите.
Прехвърлянето на средства от мерки в мерки
Да не говорим за широколентовия интернет, чийто бюджет щеше да последва съдбата на този с Управлението на риска, ако не се намесиха медиите, припомняйки важността на дигиталното земеделие за модерните земеделци. С огромни проблеми тръгна и мярка 16 за иновациите, където почти на финала спретнахме някаква активност, колкото да не бъдем единствена страна в ЕС без оперативна група.
От практиката през двата програмни периода фермерите се убедиха, че ги управляват фигуранти без всякакви визия за политиките, които трябва да се провеждат в селското стопанство. Затова и повечето от земеделските производители са напълно обезсърчени и не смятат, че ще има промяна във формалната подкрепа, която до момента им се поднася. Помните трагедиите с групите и организациите на производителите, когато реално създадени групи отпаднаха от подпомагане поради умишлено поставени административни бариери от страна на властта.
И за да не сме голословни, отново ще ви дадем примери от последния отчет за изпълнението на ПРСР, където, забележете, на трето място по изплатени средства са парите за техническа помощ, сиреч чиновниците са най-пъргави в изплащането по мярката, свързана с административното обслужване и за реклама на програмата. Добра новина е, че на първо място по бързина на изплащането все пак е общинската мярка 7, където до момента са преведени 327 091 429 евро, или 53,15% от бюджета. На второ място е мярка 4, която беше отворена първа и все пак там инвеститорският интерес беше най-голям – по нея към края на 2020 г. са изплатени 347 129 957 евро, или 45,60% от бюджета.
По мярка 19-ВОМР (ЛИДЕР) обаче досега са изплатени едва 17 210 464 евро, или 13,30% от заделения бюджет. А в същото време там са договорени значителни средства – цели 122 785 791 евро, или 87,37% от бюджета на тази мярка.
Ако обобщим цялостното изпълнение на ПРСР в края на този период, се вижда, че договорените суми по всички мерки възлизат на 1 416 934 733 евро, което съставлява 83,47% от заложените 1 725 720 767 евро. Изплатените субсидии обаче възлизат само на 817 943 976 евро, което представлява едва 40,83% от целия ресурс.
При тази безплодна отчетност е редно да попитаме управленците защо в два поредни периода продължават да ни залъгват с мними политики, които нито запазват малкия и среден фермер, нито промениха нагласите на администрацията да бъде в услуга на бизнеса?
Екатерина Стоилова
