В преходния период България ще разполага с 2 401,8 милиарда евро, от които 828 милиона евро (1,656 млрд. лева) само за селските райони. Ако през изминаващия период от присъединяването на България в ЕС по линия на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 година България разполагаше с бюджет от 2,9 милиарда евро, през следващите две години 2021 и 2022 г., определени като преходни за държавите-членки в Европейския съюз, българските земеделци ще разполагат с близо 828,7 милиона евро, или 1,656 милиарда лева. Като в този бюджет влизат освен планираните средства по ПРСР в Многогодишната финансова рамка 2021-2027 средства, също и бюджетът по от инструмента „Следващо поколение” (Next Generation) за справяне с въздействието на кризата с Ковид (COVID-19), който заделя специално за Програмите за развитие селските райони на страните членки през 2021 и 2022 г. близо 8 млрд. евро допълнителни средства.
Отделно по Механизма за възстановяване и устойчивост (Recovery and Resilience Facility), който е централният елемент на инструмента „Следващо поколение“. Българските власти предвиждат в проекта на Плана за възстановяване и устойчивост на България до 2023-2025 година 102 млн. лева за дигитално земеделие и 848 млн. лева за подобряване на състоянието и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура.
Цялото законодателство за преходния период по ОСП за 2021 - 2022 година беше прието вчера от Европейския парламент (ЕП), съобщиха от пресцентъра на ЕП. Това, което засяга пряко българските земеделци, са приложенията към Регламента за преходните разпоредби, фиксиращ разпределението на бюджетите за България по ПРСР и за директните плащания. Според законодателството по линия на директните плащания през 2021 година за България са предвидени 791,2 млн.евро, а за 2022 - 799,8 млн. евро.
Според регламента за преходния период, приет вчера, през 2021 година по ПРСР земеделците ще разчитат на 344 590 304 евро, или на 689,1 млн. лв. Средствата за 2022 година намаляват на 282 162 644 евро, или 564,3 млн. лева. Така общо в преходния период само по ПРСР бюджетът ще достигне 626 752 948 евро, или 1, 253 млрд. лв. Допълнително към тези средства за лева по „Регламент EURI“ страната ни по линия на Инструмента на ЕС за възстановяване (“Следващо поколение“) са осигурени още 201 936 861 евро, или 403 873 722 лева за следващите две години - 59 744 633 евро през 2021 г. и 142 192 228 евро – през 2022 г.
Европарламентът вчера гласува цялото законодателство
Изключително важно за фермерите е да знаят, че тези допълнителни средства ще са дават почти изцяло за екологични практики. Според приетото вчера от Европарламента законодателство всяка държава-членка следва да разпределя този допълнителен ресурс от 8 милиарда евро трябва да се заделят по следния начин:
– Поне 37% от бюджета задължително трябва да бъде за:
а) биологично земеделие;
б) смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към тях, включително намаляване на емисиите на парникови газове от селското стопанство;
в) опазване на почвата, включително подобряване на плодородието на почвата чрез улавяне на въглерод;
г) подобряване на използването и управлението на водите, включително икономии на вода;
д) създаване, опазване и възстановяване на местообитания, благоприятни за биологичното разнообразие;
е) намаляване на рисковете и въздействието от употребата на пестициди и антимикробни средства;
ж) хуманно отношение към животните;
з) дейности за сътрудничество в рамките на LEADER.
- Поне 55% от допълнителния ресурс трябва да се използва за насърчаване на икономическото и социално развитие на селските райони и допринася за издръжливо, устойчиво и цифрово икономическо възстановяване в съответствие (наред с другото) с целите в областта на агроекологията и климата, преследвани съгласно настоящия регламент, и по-специално:
а) къси вериги на доставки и местни пазари;
б) ефективно използване на ресурсите, включително прецизно и интелигентно земеделие, иновации, цифровизация и модернизация на производствените машини и оборудване;
в) условия за безопасност на работното място;
г) енергия от възобновяеми източници, кръгова икономика и биоикономика;
д) достъп до висококачествени информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в селските райони.
Екатерина Стоилова
