На последното си заседание през март Съветът за икономически анализи (СИА) към Министреския съвет представи изключително тревожен доклад за държавните средства и тяхното разходване, озаглавен „На фокус: Българската фискална политика на кръстопът“.
Припомняйки масовите протести в страната през декември 2025 година, икономистите посочват, че „причините за това широко обществено недоволство са многобройни, но без съмнение сред ключовите фактори е представеният проектобюджет, изготвен без предварителна обществена дискусия на неговите основни параметри. Тези параметри обаче, както по отношение на разходите, така и на приходите, не са само изолиран епизод, а са част от процес на тиха трансформация на българската фискална политика. Българските публични финанси навлизат в период на траен структурен дисбаланс между приходи и разходи, продиктуван от няколко фактора, включително демографските тенденции и процеса на конвергенция на доходите и поризводителността в България към средните нива за Европейския съюз”, се посочва в доклада.
Икономистите посочват, че „не е зненадващо, че основният компонент на държавните приходи са данъчно осигурителните приходи. При тези приходи отначало се наблюдава ясно изразен спад, особено след 2008 г., последван от бавно връщане на старите позиции. То се дължи на възстановяването на икономиката след финансовата криза и нарастването на икономическата активност на населението през този период. През последните години обаче се наблюдава стабилизация и дори лек спад в данъчните приходи като дял от БВП, което се дължи и на застаряващото население на страната“.
При помощите, които в основната си част представляват средства от европейските фондове, също се наблюдава постепенно понижение като дял от БВП през последните години. Тази тенденция е очаквана и ще продължи с процеса на конвергенция на българската икономика спрямо останалите държави членки на ЕС. Следователно демографските тенденции и процесът на конвергенция упражняват натиск върху държавните приходи като дял от БВП, като този натиск не се очаква да намалее, а само да се усили през следващите години. разходи, не се нуждае от особено обяснение.
„При разходите се наблюдава плавно, но стабилно увеличение в два основни компонента – социални плащания (основно пенсии) и компенсация на наетите в обществения сектор. Тъй като производителността в сектора на услугите винаги расте с по-ниски темпове, увеличеното търсене на услуги води до увеличаване на разходите за труд в тези сектори. Това е т.нар. ефект на Баумол, на името на американския икономист Уилям Баумол, населението и конвергенцията на икономиката на страната. Защо застаряването на населението увеличава държавните Докато обществените трансфери и разходите за труд нарастват, при публичните инвестиции в дълготрайни активи се наблюдава стагнация.
На този фон перспективите, посочени в доклада, не са никак оптимистични. „След десетилетия на относителна стабилност фискалната и икономическата политика на България се намира на кръстопът. Публичните финанси навлизат в период на структурен дисбаланс между приходи и разходи, обусловен от застаряването няколко на фактора: населението; конвергенцията на българската икономика; нарастващата необходимост от по-високи публични инвестиции и постепенно изчерпване на възможностите за естествено разширяване на данъчната основа и увеличаване на допълнителни данъчни приходи като дял от БВП в рамките на действащия данъчно-осигурителен модел.
Коригирането на тези структурни дисбаланси е необходимо, за да се предотвратят бъдещи неблагоприятни процеси на неконтролируема фискална консолидация, които биха могли да нанесат трайни вреди както на икономическото развитие на страната, така и на най-уязвимите групи в обществото. Характерът на факторите, пораждащи структурния дисбаланс, предполага 3Виж Годишен доклад на СИА за 2023 г. използването на комбинация от 4 основни инструмента за адресирането му:
1. Реформа на данъчно-осигурителната система, включително промени в данъчни ставки и хармонизация с други страни от ЕС, допълнени от засилени мерки за спазване на данъчното законодателство.
2. Реформи в размера на социалните трансфери, включително промени в нивото на заместване на дохода от публичните пенсии и пенсионната възраст.
3. Реформа в обхвата на предоставяните публични услуги, като образование, здравеопазване и обществен ред.
4. Контролирано използване на допълнителен държавен дълг, насочено към смекчаване на ефектите от икономически сътресения, както и към финансиране на публични инвестиции.
Крайната цел на тези реформи ще бъде решаването на дългосрочния проблем откъде да се осигурят приходи за трансферите, услугите и инвестициите, които обществото иска държавата да извършва. Въпреки че експертните оценки могат да очертаят потенциалната роля и въздействието на всеки от тези инструменти, крайната комбинация от реформи, които да бъдат приложени, трябва да отразява обществените предпочитания относно ролята на държавата, разпределението на ресурсите и степента на социална защита и следователно трябва да бъде резултат от политическо решение, взето след провеждането на обществени дискусии.
Само по този начин може да бъде постигнато трайно и устойчиво решение, което да ограничи риска от допълнително обществено недоволство, заключават икономистите.
