В първия текст за средствата, заложени да се отпуснат за земеделието в Плана за възстановяване и устойчивост на България до 2023-2025 година, Синор.бг представи възможностите за финансиране, заложени във втория стълб. Той се именува „Зелена България”, като планираният бюджет е в размер на 4,499 милиарда лева, съставляващ 37% от общия бюджет на плана. Освен за земеделие в него са предвидени средства и за „Кръгова и нисковъглеродна икономика” – направления, където бизнесът в страната сериозно изостава.
Неслучай в самия план е посочено, че „българската икономика е една от най-ресурсоемките в ЕС, изоставайки от държавите членки на общността по отношение на прилагането на принципа на кръгова икономика и по внедряване на екоиновационни дейности. Икономиката ни изразходва средно 3,6 пъти повече енергийни ресурси за производство на единица БВП от средния енергиен разход в ЕС”. В сектора на промишлеността има застой в нормата на енергийна ефективност, като причините за това включват липсата на значими промени в индустриалната структура, както и на съществено подобрение по отношение на използваните технологии и производствени процеси. В резултат на това енергийната интензивност на българската промишленост остава най-висока в ЕС, при почти тройно по-високо ниво спрямо средното за ЕС.
Първа част - зелената икономика и земеделието
В първия текст подробно ви запознахме как до 2023 г. за устойчиво земеделие и опазване на биоразнообразието страната ни трябва да насочи 950 милиона евро. Освен тях в първия стълб на плана за възстановяване, по който до 27 ноември всеки българин би могъл да даде своето предложение, са предвидени и други средства, непряко отнасящи се и до селското стопанство. Освен за кръгова икономика, където фирмите от земеделието имат голям потенциал за развитие, бизнесът в селата би могъл да участва и във финансирането, превидено в първия и втория стълб от плана за възстановяване.
Припомнямае че Първият стълб се казва „Иновативна България”, където са заделени 20% от общия бюджет за цифровизация и иновации. Третият стълб е за „Свързана България” и ще акцентира върху осигуряването на предпоставки за повишаването на конкурентоспособността и устойчивото развитие на районите на страната, каквито са подобряването на транспортната и цифрова свързаност, както и насърчаването на местното развитие, въз основа на специфичния местен потенциал – за него са предвидени 22% от ресурсите по плана.
В плана за възстановяване се посочва, че за адресиране на ликвидните трудности на бизнеса в условията на пандемията, правителството увеличи капитала на държавната Българска банка за развитие със 700 млн. лв., с предвидени 500 млн. лв. за портфейлни гаранции на търговски банки за отпускане на корпоративни заеми и 200 млн. лв. за безлихвени заеми на служители в неплатен отпуск. Чрез препрограмиране на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове бяха предоставени 350 млн. лв. за пряка безвъзмездна подкрепа на МСП, засегнати от кризата, както и над 1 млрд. лв. за допълнително кредитиране на бизнеса чрез Фонд мениджър на финансовите инструменти в България (Фонд на фондовете).
По отношение на програмата за подпомагане процеса на преход към кръгова икономика в предприятията държавата предлага реални стъпки за трансформиране на икономиката от линейна към кръгова, изпълнявайки ангажиментите на страната по постигане на заложените в Европейското законодателство цели за климатично неутрална икономика. Основната цел на инициативата е да се подпомагнат големите предприятията за преход към кръгова икономика при въвеждане на рециклиращи технологии, стандартизиране в областта на околната среда и насърчаване на екоиновациите и индустриалната симбиоза между предприятията. Проектът включва анализ на отпадъчни потоци и обследване на предприятия за осъществяване на индустриална симбиоза, подпомагане на предприятията за въвеждане на екологични стандарти, подпомагане въвеждането на екоиновации в предприятията, за намаляване замърсяването на околната среда и по-ефективно използване на ресурсите, разработване на демонстрационни проекти за чисти технологии и осигуряване на стартов капитал за насърчаване развитието на нови бизнеси в областта на кръговата икономика. Програмата ще се осъществява с финансови инструменти. Общият планиран ресурс е 100 млн. лв. с период на изпълнение 2021-2025 г.
В първия стълб са включени и други важни звена от науката, които ще се прилагат и в областта на селското стопанство. Предвидените инвестиции са в три основни стълба: Първият се отнася до създаване на мрежа от изследователски университети. Амбицията е превръщане на висшите училища в средища и звена за активен обмен на знания и технологии между научните звена и индустрията на територията на цялата страна, като по този начин се стимулира развитие на местна икономика с по-висока добавена стойност и развитие.
Проектът предвижда създаване на цялостна система – кампус за разработване и трансфер на знания - включващ университет, стартиращи иновационни компании, spin offs и spin outs с ясно поет партньорски ангажимент. Изграждането на системата е обвързано с ясно изразени стимули за развитие на практически насочени и обвързани с нуждите на бизнеса докторски програми, с кариерен фокус и с пряка насоченост към комерсиализация на резултатите от научната и развойна дейност. Целта е около изследователските университети да се създаде гъвкава среда за обмен на знания и технологии, в основата на която стои търсенето на индустрията.
Вторият стълб включва подкрепа за разширяване на участието на България в Рамковата програма „Хоризонт Европа“ 2021-2027 чрез реализиране на синергии с инициативи на национално ниво. Първата инициатива се състои от осигуряване на национално съфинансиране на българското участие в Европейските научно-изследователски и иновационни партньорства в сферата на здравето, цифровите технологии, индустрията, климата, енергетиката, мобилността, храните, биоикономиката, земеделието, околната среда, хоризонталните партньорства и други приоритетни направления (напр. Key Enabling Technologies, Clean Energy, EuroHPC и др.). Втората инициатива се състои в изпълнение на механизма „Печат за върхови постижения” за български бенефициенти по Европейския съвет по иновациите (European Innovation Council) в рамките на двата му инструмента – „Изследвач“ (Pathfinder) и „Ускорител“ (Accelerator). По този начин ще се подпомогне изпълнението както на високорискови авангардни проекти с цел развитие на радикални иновации и нови пазарни възможности, така и на иновации, създаващи нови пазари. Бенефициенти ще бъдат МСП и стартиращи предприятия и иновационни екипи.
Третият стълб предвижда подпомагане процеса на създаване на цифрови иновационни хъбове на регионален принцип. Общият планиран ресурс е 410 млн. лв. с период на изпълнение 2021-2026 г. В първата половина на 2021 г. страната ще участва в подбора на ЕК за създаване на Европейски цифрови хъбове в рамките на Програмата Цифрова Европа. Българското участие в Програмата ще бъде предшествано от национална селекция на цифрови иновационни хъбове, покриващи ясно определени на европейско ниво критерии. Предвиденото за страната към момента финансиране позволява съ-финансиране с 50% от ресурса на два до три национални хъба. Целта на подкрепата в това направление е страната ни да осигури финансиране за тези от националните проекти, които са получили печат за съвършенство от ЕК, не е достигнало финансиране за тях, а в същото време са оценени като необходими за развитието на регионите и страната. Идеята е спрямо нуждите на страната, основно на ниво регион да бъдат подкрепени зрели проекти, които да допълнят усилията на страната в иновационно развитие и прехода към Индустрия 4.0.
Ще припомним какви действия, предприе ЕС за минимизиране на икономическите последици на пандемията от COVID-19. На 23 април 2020 г. лидерите от ЕС решиха да работят за създаване на фонд на ЕС за възстановяване с цел да се смекчат последиците от кризата. Предложението, наречено план за възстановяване на Европа, беше представено от Европейската комисия на 27 май 2020 г. На 21 юли лидерите от ЕС договориха фонд за възстановяване в размер на 750 милиарда евро, наречен Next Generation EU, в подкрепа на ЕС за справяне с кризата, предизвикана от пандемията. Заедно с пакета за възстановяване лидерите от ЕС постигнаха съгласие и по дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021 – 2027 г. в размер на 1 074,3 милиарда евро. Наред с останалото бюджетът ще подкрепи инвестициите в цифровия и екологичния преход и устойчивостта.
Заедно с вече наличните средства в размер на 540 милиарда евро за трите предпазни механизъма (за работниците, за предприятията и за държавите членки) общият пакет на ЕС за възстановяване възлиза на 2 364,3 милиарда евро.
Планът за възстановяването на Европа (обща информация) 2 364,3 милиарда евро в подкрепа на възстановяването на ЕС от пандемията от COVID-19.
За да се помогне на хората да запазят работата си по време на кризата, ЕС създаде инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE). Чрез тази схема на държавите членки се предоставят при благоприятни условия заеми за покриване на част от разходите, свързани със създаването на национални схеми за непълно работно време или с тяхното разширяване.
На 25 септември 2020 г. Съветът одобри отпускането на финансова подкрепа за 16 държави членки в размер на 87,4 милиарда евро за подпомагане на работните места и работниците, предприятията и държавите членки. За България този бюджет е в размер на 511 милиона евро.
Финансираният по програмата „Хоризонт 2020“ Европейски институт за иновации и технологии (EIT) също стартира инициатива за реакция при кризи. Институтът ще осигури 60 милиона евро допълнително финансиране за новатори, които предлагат решения с голямо въздействие за справяне със социални и икономически предизвикателства. Тук не се включват вругите потоци, насочени за здравните системи на държавите-членки.
