През миналата година делът на аграрния сектор (селско, горско и рибно стопанство) в Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната е съставлявал 3,8%, което на фона на 2015 година си е спад от близо един процент, което не е добра новина за сектора. Според Аграрния доклад за 2019 година, наскоро качен на интернет страницата на министерството, през 2015 година на агросектора се падат 4,7 на сто от брутния продукт, докато пет години по-късно – през 2019 г. този процент пада на 3,8.
С възходи и спадове се движи и размерът на брутната добавена стойност, която селското стопанство отчита през годините. Ако през 2017 година вложената от фермерите брутна стойност по текущи цени е възлизала на 4,129 млрд. лева, то през 2018 година пада на 3,698 млрд. лв. Година по-късно – през 2019 г. земеделието леко повишава тези данни – до 3,876 млрд. лв., което почти се изравнява с БДС през 2016-та, когато селското стопанство е отчело 3 828 млрд. лв, сачат данните на Аграрния доклад.
Но да се върнем на 2019 година, когато всички отрасли на икономиката са реализирали БВП от 103,383 млрд. лева (52 859 млн. евро) по текущи цени, отбелязвайки реален ръст от 3,3% на годишна база. От него 3 876 млн. лева се пада на селското стопанство, което е с 4,1 на сто повече от 2018 г.
Според сезонно изгладените данни на НСИ и направеното сравнение между 2019 г. и първото тримесечие на 2020 г. се вижда, че до март тази година положителната инерция от миналата продължава за цялата икономика.за първото ткримесечие на 2020 г. общата БДС за икономиката на страната нараства с 2,3% спрямо съответния период на 2019 г., докато през второто тримесечие се свива със 7,8%. Аналогична е ситуацията и със селското стопанство.
В реално изражение формираната брутна добавена стойност от аграрния отрасъл бележи увеличение с 0,7% на годишна база през първото тримесечие на 2020 г., докато през второто тримесечие се отчита намаление с 2,1%. Това говори, че на този етап аграрният отрасъл е сравнително слабо засегнат от кризата с пандемията от COVID-19, сочат изводите в доклада.
Да повдигнем тайната на SWOT-анализа
Сериозен спад се отчита и в броя на регистрираните земеделски стопани. За пет години – от стопанска 2014-2015 година, когато в регистрите са вписани 97 266 фермера, до миналата 2018-2019 стопанска година броят на регистрираните фермери е паднал с близо 20 хиляди, достигайки 80 236 стопани. С други думи, в края на всеки преходен период отказът на земеделците от тази дейност нараства, независимо от европейското и национално подпомагане.
