Гниенето на основата или още базичното гниене е опасна болест, която може да порази посевите на плодородни почви, проваляйки очаквания висок добив. Първият насочващ признак при оглед на посевите е полягането. То е разпръснато или на огнища. При обилни дъждове и силни ветрове може да обхване големи площи.
В мястото на полягане основата на растенията е частично или напълно загнила. След фазата вретенене или при изкласяването поразените участъци се открояват като продълговати сиви или жълтокафяви петна с периферия. Разрезът на стъблото в засегнатия участък открива сива плесен. Кореновата система е здрава.
Един от причинителите на базичното гниене (паразитно полягане) е гъбата Cercosporella herpotrichoides (фиг. 1) Нападението от нея е сравнително равномерно разпространено в посева. Признаците през есента или рано през пролетта не са така ясни. По листните влагалища могат да бъдат забелязани кафяви петна, а във фаза братене отделни братя да загинат. Болестта може да доведе до пречупване на стъблата (фиг. 2)
Патогенът се запазва в почвата по растителните остатъци със специфични образувания, известни на специалистите като строми. Заразата се разпространява със спори и това продължава до пролетта.
Черното кореново гниене е друга болест, чийто причинител е известен като Ophiobolus graminis или Gaeumannomyces graminis. Най-често напада пшеницата, а по-рядко ечемика и ръжта.
При обследване на посевите болните растения са бледозелени (хлоротични). Класовете са по-изправени от класовете на здравите растения. В зелените посеви се откроява т. нар. белокласие. Болестта отслабва братенето.
Основата на стъблото е чернокафява. Корените също потъмняват и изгниват. Поради това лесно се откъсват при теглене на стъблото (фиг. 3).
Източник на зараза са растителните остатъци в почвата. По тях гъбният мицел се развива до пълното им разлагане. Мицелните влакна достигат корените на младите растения и започват да се развиват по тях. Разпространяването на гъбата със спори има по-малко епидемично значение.
Болестта се явява в по-леки почви с алкална реакция. По-силни нападения могат да бъдат очаквани при мека зима, хладна и влажна пролет, последвана от сухо и горещо лято.
Хелминтоспориозата е болест, поразяваща пониците или стъблената основа. Застрашени са всички житни, но най-податлив е пролетният ечемик.
Най-тежки последици от болестта има, когато е засегната основата на стъблото. Тогава растенията полягат. В тяхната основа има разпръснати кафяви петна. Те наподобяват петната от паразитното полягане. При това трябва да бъде обърнато внимание на друг признак – загниването на възлите, водещо до пречупване на стъблото. Гниене може да има и по корените (фиг. 4).
При хелминтоспориозата отличителни са петната по листата. Те са овални, а цветът им зависи от сезона, варирайки от светлокафяв до черен. Петната имат добре очертан светъл ореол. Болните растения изостават в развитието и често не изкласяват. По плевите на изкласилите растения също има тъмни петна, а осилите потъмняват.
Разпространяването на заразата става с посевния материал. Патогенът Helminthosporium sativum (Cochiobolus sativus) може да бъде установен по повърхността на зърното или между зърното и плевите. Първични инфекции са възможни от заразените растителни остатъци в почвата и от намиращите се в нея спори. Младите растения загиват или преживяват, но с повреди по основата на стъблото. От началните огнища, когато има достатъчно влага и топлина, заразата се разпространява с образуваните спори по нови растения, които реагират с листни петна. (Следва продължение!)
Илюстрациите са от брошура на Bayer Pflanzenschutz . D 5090 Leverkusen в помощ на стопаните.
Доц. д-р Антоний Стоев
ИПАЗР „Никола Пушкаров”
София
