От днес до 6 декември християнската църква почита паметта на трима - света мъченици за правата вяра – света Варвара (4 декември), свети Сава (5 декември) и свети Никола (6 декември). Неслучайно по повод тези три съпътстващи празници в народния фолклор има поговорка, че „Варвара вари, Сава пече, а Никола гости посреща“.
Великомъченица Варвара се почита както в православната църква, така и в католическата на 4 декември.
Света Варвара е родена в семейството на аристократ - езичник от Никомедия, Мала Азия. В свое частно проучване богословът Венцислав Каравълчев твърди, че светицата е родена в село Елешница (Област Благоевград), Разложко, което в древността се е наричало Илиопол.
Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Ревнивият ѝ баща я затваря в кула - далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща ѝ разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение.
Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието говори, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – те двамата са поразени от мълния. Тя е погребана от християнина Валентин и гробницата и става източник на чудеса на вярата.
През 6-и век мощите на света Варвара са пренесени в Константинопол. През 12 век те са преместени в Михайловския Златовърх манастир от Святополк II, а от 1930 г. почиват в Патриаршеската катедрала „Свети Владимир“ в Киев.
Тази светица се смята за закрилница на децата от различни болести, най-вече от едрата шарка, затова и в някои области я наричат „баба Шарка”.
Празникът е не само за децата, но и за животните. На този ден се приготвят пресни питки, които се намазват с мед. По стара българска традиция домакинята излиза на пътя и раздава питките на минувачите. Всеки, който отчупва от питката, изрича благословия "Да дава господ здраве вам, на челяд, на добитък и на всички!"
В Добруджа, вечерта срещу празника приготвят трапеза за „баба Шарка“, на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазат като лекарство против дребна шарка. Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.
В други райони света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите – по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.
До деня на Света Варвара се смята, че нощта расте.
