Всеобщо е мнението, че 2023 г. се оказа най-топлата година в историята на метеорологичните наблюдения, а цялото човечество стана свидетел на множество екстремни метеорологични явления, много от които взеха човешки жертви. Ще публикуваме част от световния обзор, направен от Николаю Петков, автор на сайта Климатека, магистър по специалност „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и експетр в екосдружението „За Земята“.
„Изминалата 2023 г. беше най-топлата в историята на метеорологичните наблюдения – с 1,46°C над средното, спрямо периода 1850 – 1900 г. Всеки месец от юни насам е бил рекордно топъл в световен мащаб, по данни на спътниковата агенция Коперник. Разликата между 2023 г. и предишните 2 рекордно топли години – 2016 г. и 2020 г., е значителна. Основните причини за този рекорд са предизвиканите от човека климатични промени и явлението Ел Ниньо.
Екстремните явления, често водят до бедствия, които могат да имат значителни последствия върху хората, материалния свят и природата, в това число унищожаване на реколтата и земеделските земи, лишаване на хората от дома и собствеността им, трайни смущения в икономиката и до човешки жертви.
Ще разгледаме някои от най-опасните случаи на екстремно време, на които човечеството стана свидетел през изминалата година.
Средиземноморският циклон “Даниел” беше най-трагичното метеорологично явления, причинило наводнения в Гърция, България, Турция, Либия, Египет и Израел през септември 2023 г. Първоначално циклонът засегна Балканския полуостров и доведе до интензивни валежи и наводнения в района. В село Загора Пелион в Гърция, северно от Атина, на 5 септември беше отчетен валеж от 759,6 мм, а общият валеж между 4 и 8 септември достигна 1 096 мм. У нас най-тежко беше засегнато Южното Черноморие, където в село Кости бяха измерени 329 мм в рамките на 16 часа – количество валеж, което обичайно пада в рамките на няколко месеца.
Проливните валежи доведоха до наводнения, преливане на реки, свлачища, разрушаване на плажове и инфраструктура, като например срутването на моста по пътя между Царево и Ахтопол, както и причиниха смъртта на 15 души в Гърция и на 4-ма в България.
В следващите дни “Даниел” придоби характеристики, подобни на тези на тропически циклон, като максималната скорост на ветровете достигна до 85 км/ч, което съответства на тропическа буря по скалата на Сафир-Симпсън. Придвижвайки се на югоизток, циклонът достигна до Либия, където бяха предизвикани най-значителните щети.
Екстремните валежи засегнаха либийското крайбрежие и близките планини, като на 10 – 11 септември в град Ал-Байда паднаха 414,1 мм за 24 часа. Валежът доведе до тежки наводнения, вследствие на които се срутиха 2 язовира в близост до град Дерна, който се оказа най-засегнатият от бедствието. В Либия бяха потвърдени 4 345 смъртни случая, а 8 500 души бяха обявени за изчезнали. Близо 43 000 души са били разселени в Североизточна Либия в следствие на бурята.
Циклонът “Даниел” причини щети за над 20 млрд. щатски долара, което го прави най-скъпият циклон в историята извън зоната на Северния Атлантически океан.
Сред основните причини за интензивните валежи беше т.нар. Омега-блок, или блокиране на зона на високо налягане, между две зони на ниско, което доведе до това циклонът да е бавноподвижен. Също така температурата на морската вода в Средиземно море беше по-висока от обичайното. Проявата на циклони като “Даниел” е станала с 50 пъти по-вероятна поради повишението на глобалната температура, според оценка на експертната група World Weather Attribution.
Друг циклон “Фреди” е определен като един от най-дълго продължилите тропически циклони в метеорологичната ни история. Той се формира на 6 февруари северозападно от Австралия, преминава 2 пъти над Мадагаскар и Мозамбик, и на 11 март окончателно навлиза над сушата в Мозамбик и Малави, където отслабна и се разпадна. По време на своя пик на 21 февруари, поривите на вятъра достигнаха до 270 км/ч, което съответства на тропически циклон от 5-та степен. Основните последици от циклона бяха причинени от наводненията по време на последното навлизане над сушата в Мозамбик и Малави, когато паднаха изключително интензивни дъждове (до 672 мм в Мозамбик). Общият брой на загиналите в целия регион достига над 1400 души.
Поради дългия си 37-дневен живот “Фреди” е циклонът с най-голямата сума на т.нар. акумулирана циконална енергия в историята, или общата отделена енергия по време на живота на бурята. Също така той е третият най-смъртоносен циклон в историята в Южното полукълбо, както и циклонът с най-много цикли на отслабване и усилване.
Интензивните и продължителни горещи вълни
През 2023 г. в различни части на света имаше много сериозни горещини. Сред най-значимите бяха двете поредни интензивни и продължителни горещи вълни в Южна Европа и Северна Африка през втората половина на юли. Те бяха наречени от медиите “Цербер” и “Херон”. Италия беше особено засегната, като на 24 юли беше измерена максимална температура 48,2°C в селищата Лотзорай и Йерзу на остров Сардиния, което е само с 0,6°C под европейския рекорд, поставен на остров Сицилия през 2021 г. Сред местата с рекордно високи температури бяха Тунис, Тунис (49°C на 24 юли), Тирана, Албания (43°C на 25 юли), Агадир, Мароко (50,4°C на 11 август) и Алжир, Алжир (49,2°C на 23 юли). Екстремните горещини обхванаха Югоизточна Европа през юли, а в края на август и началото на септември горещините засегнаха Западна и Централна Европа. Все още няма окончателни данни за жертвите от горещите вълни през 2023 г., но за референция ще споменем, че в резултат от горещите вълни през 2003 г. в Европа е известно, че са починали над 70 000 души.
На много места в Южна Франция, Северна Испания и Западна Швейцария бяха поставени рекорди, например в Тулуза температурите достигнаха до 42,4°C на 19 август. През лятото се наблюдаваше и голяма активност на горските пожари, особено в Гърция. В края на август и началото на септември, пожарът в Североизточна Гърция, който изпепели 93 000 хектара, беше обявен за най-големия пожар, наблюдаван някога в Европейския съюз.
Горещи вълни причиниха рекордно горещо време и в Северна Америка и Китай. В Долината на смъртта беше отчетена температура от 53,3°C, като на 17 юли през нощта бяха измерени температури над 45°C, а в град Финикс бяха отбелязани рекордните 9 дена, през които минималната температура не падна под 32,2°C.
На 16 юли в Китай беше подобрен рекордът за най-високата температура в страната – 52,2°C в района на град Санбао.
Ако нямаше климатични промени, такъв тип гореща вълна би се случила веднъж на 250 години в Китай, а наблюдаваните аномалии в САЩ и Южна Европа биха били практически невъзможни, според оценка на World Weather Attribution.
Тропическият циклон “Моча” е най-интензивният циклон, наблюдаван някога в северната част на Индийския Океан наравно с циклона “Фани” през 2019 г., като по време на пика си достигна до 5-а категория, с максимални 1-минутни постоянни ветрове от 280 км/ч. Той се формира на 11 май на северозапад от остров Суматра и достигна сушата близо до границата между Бангладеш и Мианмар на 14 май. Децата в региона на Източна Азия и Тихия океан са изложени на множество метеорологични бедствия в по-голяма степен, отколкото в който и да е друг регион на света, според доклад на УНИЦЕФ. Сега “Моча” предизвика разселване на около 1,7 млн. души и доведе до смъртта на 435 души в засегнатите райони в Шри Ланка, Индия, Бангладеш и Мианмар. В Бангладеш силно засегнато беше Кокс Базар, най-голямото бежанско селище в света, в което живеят над 900 000 бежанци от народа рохинга от Мианмар. Жертвите в Мианмар бяха най-малко 148 души, а над 270 000 сгради бяха повредени или разрушени. Последиците от циклона “Моча”, заедно със засилването на войната в Мианмар и рекордно високите цени на хранителните продукти, сериозно влошиха острата продоволствена несигурност, особено за 3 – 4 млн. уязвими хора, които имаха нужда от хуманитарна помощ, сред които жени, деца и хора с увреждания.
При пожарите в Канада изгоряха около 5% от общата горска площ в страната
Сезонът на горските пожари в Канада беше най-интензивният в историята на страната, със значително по-голям обхват от която и да е била предишна година (Фиг. 6). Значителната пожарна активност започна в края на април, нарасна през много топлия и сух май и продължи през цялото лято и началото на есента. Към 15 октомври изгоряла площ в национален мащаб беше 18,5 млн. хектара, което е над 6 пъти повече от средния 10-годишен период (2013 – 2022 г.) и далеч над предишния сезонен рекорд от 7,1 млн. хектара през 1995 г.
Пожарни сезони с такъв интензитет са станали поне 7 пъти по-вероятни поради климатичните промени, докато до края на юли пожарите в района Квебек са били с 50% по-интензивни, според World Weather Attribution.
Застудяването в Афганистан
Сред най-смъртоносните явления беше рязкото застудяване в Афганистан в началото на януари миналата година. Тогава в страната починаха над 160 души, след като температурите се понижиха до -34°C, по време на най-студената зима в страната от 15 години насам. Загинали са и близо 80 000 селскостопански животни. Студът беше съчетан със снеговалежи, виелици, които доведоха до редовни прекъсвания на електрозахранването.
Една от причините за многото жертви е хуманитарната криза, която започна, след като страната беше отново превзета от талибаните през 2021 г. Преди застудяването международни агенции за хуманитарна помощ предупредиха, че повече от половината от 38-милионното население на Афганистан гладува, а близо 4 млн. деца страдат от недохранване.
Наличието на студени екстремуми не е изключено дори и при затоплящ се климат, въпреки че като цяло честотата им намалява. От друга страна, е възможно да има нарастване на определени типове студено време, като например такива, свързани с полярния вихър.
Наводненията в Китай
През лятото на 2023 г. в Китай бяха регистрирани безпрецедентни наводнения, в следствие на интензивни валежи от мусонния сезон и преминаващи тайфуни. От 29 юли насам поне 16 града и провинции в Североизточен Китай преживяха рекордни валежи и наводнения вследствие на тайфуна “Доксури”, петият тайфун в Тихия океан през 2023 г. В Пекин паднаха най-силните валежи от 140 години насам, като само за 83 часа дъждовете надхвърлиха 60% от дъждовете за една типична година.
Август донесе още екстремни дъждове и тайфуни, като в много райони от страната имаше внезапни наводнения и кални свлачища, което постави под огромен натиск земеделието и инфраструктурата.
Засушаване в Африканския рог
Дългосрочната суша в Големия африкански рог от последните години беше прекъсната от проливни дъждове в началото на дъждовния сезон (април – юни) за част от района. През 2023 г. беше регистриран за шести пореден път отсъстващ дъждовен сезон. В целия Африкански рог метеорологичните явления са довели до разселването на 1,4 млн. души (към юни 2023 г.), в допълнение към 2,7 млн. души, разселени от петте предишни последователни сезона на суша. Засушаването намали капацитета на почвата да абсорбира вода, което увеличи риска от наводнения, когато дъждовете започнаха през април и май.
Метеорологичните условия имат неблагоприятно въздействие върху селскостопанското производство и се очаква да бъде отчетено намаление на производството на зърнени култури 2023 г. в сравнение с 2022 г.
Засушаване от такъв тип в региона е малко вероятно, ако светът не се беше затоплил с 1,2°C, според анализ на World Weather Attribution.
Каква е човешката и икономическата цена на тези явления?
Явления, като изброените по-горе, не изчерпват наблюдаваните екстремуми от изминалата година. През февруари 2023 г. в Чили изгоряха над 430 000 хектара земи, вследствие на пожари, причинени от необичайно горещото и сухо време. Пожари през лятото имаше и на Хавайските острови, а наводнения с човешки жертви също така се случиха в Пакистан и Филипините.
Продължителна гореща вълна, обвързана с климатичните промени, беше наблюдавана в Южна Бразилия, Пaрагвай и Северна Аржентина през месец септември в началото на пролетта на Южното полукълбо, когато температурите достигнаха над 40°C. Вероятността за такъв тип явление е нараснала поне 100 пъти, според World Weather Attribution.
Средно 189 милиона души годишно са били засегнати от екстремни метеорологични явления в развиващите се страни в периода 1991 – 2022 г., според доклада “Цената на забавянето”, изготвен от “Сътрудничеството за загуби и щети” – група от повече от 100 изследователи, активисти и политици от цял свят. 1991 г. е и годината, в която за първи път е предложен механизъм за справяне с разходите, свързани с въздействието на климатичните промени върху бедните държави.
Интересен е докладът на Christian Aid – “Counting the cost 2023”, в който е направена оценка на икономическата цена на 20 бедствия от изминалата година. Щетите на глава на населението в засегнатите райони възлизат на 4000 долара в Хавай, вследствие на пожарите и до 9 долара в Перу, поради наводнения. Оказва се, че щетите са по-високи в по-богатите страни, поради по-високия стандарт на живот и по-лесните оценки на цените на застраховките. От друга страна, много повече хора са засегнати в сравнително по-бедни страни, а именно там икономическата цена, съпоставена като “процент от БВП” и “БВП на глава на населението”, е най-висока.
В същото време броят на принудително разселените хора в света е достигнал над 114 милиона души към октомври 2023 г., като само за периода май – октомври е нараснал с 4 млн души. Повечето от хората са от бедни страни, по-засегнати от климатичните промени, което ги прави още по-уязвими.
Напомняме, че не всяко екстремно явление е вследствие на климатичните промени, но те са станали по-интензивни и значително по-вероятни, а ако промените продължат, тази тенденция почти сигурно ще се задълбочи. Заради това е важно да се работи не само в посока на смекчаване на климатичните промени, но и в посока на мерки на адаптация – системи за ранно предупреждение, подпомагане на по-уязвимите страни, подкрепа за работещите, жените и децата и др.
