На 30 ноември християнската църква почита свети Андрей Първозвани - християнски проповедник, брат на Свети Петър и първият от 12-те апостоли (общо са 13, след предателството и смъртта на Юда е избран 13-и апостол). За него се споменава в разказа за нахранването на народа от Исус с пет хляба.
Смята се, че есвети Андрей е бил ученик на Йоан Кръстител и е проповядвал в Мала Азия, Грузия и Скития, заради което е смятан за покровител на Румъния и Русия. Руската православна църква го приема за свой основател. Смята се също, че Андрей е основал църквата във Византион, предание, което лежи в основата на по-късните претенции на Константинопол за световно религиозно доминиране. И днес константинополските патриарси смятат себе си за негови преки наследници.
В българските предания Андреевден се свързва с представите за прехода от есента към зимата. Вярва се, че Свети Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка и прогонва зимата и дългите нощи. В народния календар празникът носи още имената Андреевден, Едрей, Едрин или Мечкин ден.
Традициите в народния календар
Според народните познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи: "На Едрей ден започва да наедрява денят, колкото едно просено /житно, маково или синапено/ зърно".
Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица. На трапезата на този ден трябва да присъства жито, боб, леща, грах, просо или ечемик.
Имен ден празнуват Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др.
