Карантинирането на населението заради корона вируса COVID още не е затворило изцяло селата, а кражбите на селскостопанска продукция добиват брутални размери, като до края на зимата фермери очакват грабежите да стават все по-нагли. Прогнозата е на фермерка от Великотърновско, която се обади в редакцията на Синор.бг с новината за ужасно престъпление, извършено само преди дни на другия край на страната – в Брезнишко. На пасище с електропастир, където се отглеждали около 50 животни, крадците нагло заклали една от кравите, като на място отрязали само задните й бутове и се измъкнали необезпокоявани, оставяйки останките й на мерата.
Не за първи път пишем за безогледните набези по полетата и складовете на селскостопанска продукция, да не говорим за обирите около Великден, когато овчарите наемат пазачи или цели дружинки да пазят стадата им от агнешки посегателства. Но това да убиеш животно, отмъквайки части от него и да оставиш трупа му на място, за да го види стопанинът му - това граничи с брутална безчовечност. Защото всеки фермер ще ви каже колко свързан е със своите животни, как ги оглежда с любов и грижовност, чувствайки ги почти като членове на своите семейства.
Разказваме тази история, не за да привлечем съчувствие или да правим характеристика на останалия без хляб съвременен лумпен, решен на всичко, за да си осигури храна. А за да поставим ребром въпроса с опазването на селскостопанската продукция, който продължава да се крепи на един архаичен закон от 1974 година, където отдавна изчезналите аграрно-промишлени комплекси (така наречените АПК-та) са имали отношение при назначаването на охранителите.
За близо 50 години нито едно правителство не си направи труда да въведе строги правила в защита на земеделския труд, както по царско време са го вършели пъдарите. Не че фермерите не са получавали от различни представители на властта напразни обещания за приемането на нов закон, така че кражбите по селата да бъдат ако не спрени, то поне ограничени.
Това, което се случило в Брезнишко, е повторение на хилядите подобни обири из страната, където стопаните пишат жалба до местното районно управление, но без никакъв ефект и причините са обясними - местните полицаи нямат капацитет да започнат разследване и случаят приключва безславно със заключението, „че извършителят на действието е неизвестен”.
Затова както повечето проблеми у нас, така и този се решава на остапбендеровския принцип, „че спасението давещите се е в ръцете на самите давещи се”. Затова и през последните години в редица региони от страната кметове и местни ловни дружинки какво ли не направиха, за да организират наблюдения в защита на селскостопанската собственост при прибирането на реколтата.
„Проблемът се изостря особено силно сега, когато редица дребни и средни фермери използват електрониката в своите стопанства, за да отглеждат животни, птици и други селскостопански животни”, посочи фермерката от Великотърновско, която сигнализира за случая в Брезнишко. Поради липса на работна ръка, а и заради ограничаването на разходите редица дребни стопани са въвели електронното наблюдение при отглеждането на животни или птици. И нито един от тях не би могъл да си позволи още разходи, примерно за охрана на собствеността. Затова фермерите призовават чрез браншовите си организации министерството на земеделието спешно да инициира законови промени в защита на бизнеса по селата.
Защото и в сега действащия закон от 1974 година е записано, че „Министерството на земеделието, храните и горите упражнява общото ръководство и контрол върху дейността на всички органи, на които с този закон са възложени задължения по опазване на селскостопанското имущество”. И че „този закон урежда опазването на селскостопанското имущество от повреди, унищожаване, разпиляване, кражби и присвоявания, както и реда за обезщетяване на причинените вреди”.
А под "селскостопанско имущество" по смисъла на този закон се разбират освен селскостопанските земи (обработваеми земи, естествени ливади и пасища), така също и полските култури, трайните и цветните насаждения, оранжериите, селскостопанските животни и птици, пчелите, бубите, както и рибите от водоеми на селскостопански организации, селскостопанската продукция, включително плодовете от орехови, бадемови, лешникови, кестенови и други плододаващи насаждения извън горските територии, противоерозионните и мелиоративните съоръжения и селскостопанските постройки и съоръжения, инвентарът, машините, торовете и другите движими и недвижими вещи, които служат пряко на селското стопанство”.
В закона пише още, че „селскостопанското имущество се опазва по реда на този закон и когато се намира в границите на населените места, в крайпътните ивици или в горските територии по смисъла на Закона за горите”.
Именно затова и фермерите очакват законно действащите институции да се събудят, защото кражбите на земеделска продукция стават все по-нагли. И проблемът няма да се реши без дълбоката ангажираност от страна на държавата.
Екатерина Стоилова
