От началото на настоящия селскостопански сезон, започнал на 1 септември, до 10 ноември България е внесла 80,5 хил. тона слънчоглед от Украйна, сочат данни на компанията Stark Shipping, цитирани от руското електронно издание OilWorld. Доставките на маслодайната култура са осъществени през пристанищата Бердянск, Херсон и Николаев, като средното количество в една партида е било 6700 тона, а най-голямата е от 12 100 тона.
По този начин страната ни е неоспорим лидер по внос на слънчоглед от Украйна, тъй като всички доставки са 87,6 хил. тона. Нещо повече, само за 70 дни покупките от България качиха изнесените количества слънчоглед от Украйна на нива, надхвърлящи 4 пъти резултата за целия минал сезон (22,5 хил. тона), коментират от изданието. И всичко това въпреки таксата от 10% върху износа на маслодайната култура.
Украинците обаче имат своите притеснения – доставките за чужбина могат да оставят собствените им заводи за олио без суровина още от май догодина. Тазгодишната реколта от слънчоглед се очертава с близо 2 млн. тона под миналогодишните 14,6 млн. тона, а цените на растителните масла се повишават от месеци именно заради спада на производството в Черноморския регион, а отскоро – и благодарение на повишавнето на цените на петрола, съживило котировките и на биогоривата. Заради кризата с коронавируса основните държави-вносителки се опитват да се запасят, за да не останат в определен момент без растителни масла или суровините, използвани за производството им, като в началото на месеца Турция премахна ставката върху вноса на слънчоглед чак до 31 юли 2021 г. Анкара е основен клиент за украинския слънчоглед и тази стъпка би трябвало да ускори износа на маслодайната култура от Украйна. От Stark Shipping пък посочват, че 12,2 хил. тона слънчоглед се товарят за доставка за чужбина за момента, а 11,2 хил. тона чакат подходящи плавателни съдове, за да бъдат натоварени, без да уточняват вносителя.
Всичко това оставя украинските заводи за производство на олио без възможности да се конкурират с останалите потребители на слънчоглед, тъй като за разлика от вносителите не са в състояние да предложат на местните фермери достатъчно привлекателни изкупни цени за тяхната продукция.
