Късно вчера Европейската комисия прие споразумението между Европейския парламент и държавите - членки на ЕС по следващия дългосрочен бюджет на Европа и инициативата „Следващо поколение” NextGenerationEU — временния инструмент за възстановяване. След като бъде приет, пакетът от общо 1,8 трилиона евро ще бъде най-големият, финансиран някога от бюджета на ЕС. Той ще спомогне за новото изграждане след COVID-19 на една по-екологична, по-цифровизирана, по-устойчива и по-добре пригодена към днешните и бъдещите предизвикателства Европа, съобщиха от пресцентъра на ЕК.
По този повод председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен приветства постигнатото споразумение, като подчерта, че „сега трябва да постигнем напредък с финализирането на споразумението до края на годината. Необходима е помощ за гражданите и предприятията, които са тежко засегнати от кризата с коронавируса. Нашият план за възстановяване ще ни помогне да превърнем предизвикателството на пандемията във възможност за възстановяване, водено от екологичния и цифровия преход“.
Ще припомним, че преговорите по годишния бюджет за 2021 г., се очаква да преминат в така наречения 21-дневен период на помирение между 17 ноември и 7 декември тази година. Тогава Европейският парламент и Съветът ЕС следва да постигнат споразумение.
Европейският комисар Йоханес Хан, отговарящ за бюджета, заяви, че постигнатото на 10 ноември споразумение ще даде възможност за подсилване на конкретни програми в рамките на дългосрочния бюджет за периода 2021—2027 г. (включително „Хоризонт Европа“, „Еразъм+“, EU4Health).
Ето и основните параметри на постигнатото на 10 ноември споразумение.
* Повече от 50 % от сумата ще подпомогне модернизацията чрез политики, включващи научни изследвания и иновации чрез „Хоризонт Европа“; Справедлив климатичен и цифров преход чрез Фонда за справедлив преход и програмата „Цифрова Европа“; Подготвеност, възстановяване и устойчивост чрез Механизма за възстановяване и устойчивост, rescEU и нова здравна програма EU4Health.
* Традиционните политики като политиката на сближаване и общата селскостопанска политика също продължават да получават значителна финансова подкрепа, толкова необходима, за да се гарантира стабилност по време на кризата и тяхното модернизиране, което следва да допринесе за възстановяването и екологичния и цифровия преход.
* 30 % от средствата на ЕС ще бъдат изразходвани за борба с изменението на климата — най-големият дял досега от най-големия европейски бюджет досега. Пакетът също така обръща специално внимание на опазването на биологичното разнообразие и равенството между половете.
* Бюджетът ще разполага с подсилени механизми за гъвкавост, за да се гарантира, че разполага с капацитет за посрещане на непредвидени потребности. Това го прави бюджет, пригоден не само към днешната действителност, но и към несигурността на бъдещето.
* Както беше предложено през май 2020 г. и договорено от лидерите на ЕС на 21 юли 2020 г., за да финансира възстановяването, Съюзът ще вземе заеми от пазарите при по-благоприятни условия от много държави членки и ще преразпредели сумите.
* Ясна пътна карта за нови собствени ресурси, за да се подпомогне погасяването на заемите. Европейската комисия се ангажира да представи предложения за механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите и за данък върху цифровите технологии до юни 2021 г. с оглед на тяхното въвеждане най-късно до 1 януари 2023 г. Комисията също така ще направи преглед на схемата на ЕС за търговия с емисии през пролетта на 2021 г., включително евентуалното ѝ разширяване, така че да обхване въздухоплаването и морския транспорт. Тя ще предложи собствен ресурс въз основа на схемата за търговия с емисии до юни 2021 г. Освен това Комисията ще предложи допълнителни нови собствени ресурси, които биха могли да включват данък върху финансовите транзакции и финансово участие, свързано с корпоративния сектор, или нова обща основа за облагане с корпоративен данък. Комисията ще работи за изготвянето на предложение до юни 2024 г.
* Що се отнася до защитата на бюджета на ЕС, сега за първи път Съюзът ще разполага със специален механизъм за защита на бюджета си срещу нарушения на принципите на правовата държава, както беше договорено на 5 ноември. В същото време този механизъм няма да окаже отрицателно въздействие върху крайните бенефициери на финансиране от ЕС в съответната държава членка.
Регламентът за МФР и одобреното вчера междуинституционално споразумение сега трябва да бъдат официално приети от Европейския парламент и Съвета в съответствие с тяхната роля и процедури.
Успоредно с това трябва да продължи работата за окончателно приемане на всички други елементи от пакета, включително секторното законодателство и решението за собствените ресурси.
По отношение на решението за собствените ресурси, което ще даде възможност на Комисията да заема средства, е необходима и ратификация от всички държави членки в съответствие с техните конституционни изисквания. По време на септемврийската пленарна сесия Европейският парламент вече даде положително становище по тази част от законодателството. Приемането от Съвета е следващата стъпка.
В исторически план Комисията представи своето предложение за следващия дългосрочен бюджет на ЕС на 2 май 2018 г. Рамковото предложение беше незабавно последвано от законодателни предложения за 37-те секторни програми (напр. сближаване, селско стопанство, „Еразъм“, „Хоризонт Европа“ и др.). Между 2018 г. и началото на 2020 г. Комисията работи съвместно с ротационните председателства на Съвета и в тясно сътрудничество с Европейския парламент, за да се постигне напредък в преговорите.
На 27 май 2020 г. в отговор на безпрецедентната криза, причинена от коронавируса, Европейската комисия предложи временния инструмент за възстановяване NextGenerationEU в размер на 750 милиарда евро, както и целеви увеличения на дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г.
На 21 юли 2020 г. държавните и правителствените ръководители от ЕС постигнаха политическо споразумение по пакета. Оттогава Европейският парламент и Съветът, и с участието на Европейската комисия, проведоха 11 тристранни политически срещи във връзка с това споразумение, с цел да прецизират неговите окончателни параметри.
